От апостолите до епископите – 2000 години християнска традиция

В началото на християнската история, проповядването на Евангелието е било устно. Предаването му в писмена форма е настъпилио по- късно. Двете хиляди години опит в това отношение е това, което Църквата нарича „традиция”. Това е една от областите, на която Катехизисът на Католическата Църква отделя много място и която коментира отеца йезуит Дариуш Ковалчик в рубриката, посветена на 20-годишнината от публикуването на текста на Катехизиса:

*********
Християните изповядват, че Бог, който се е разкрил в личността и историята на Исус Христос, „иска да се спасят всички човеци и да достигнат до познание на истината” (1 Tим. 2, 4). Следователно е необходимо посланието на Исус да се предава на всички поколения от всички времена.

Катехизисът припомня, че разпространението на Евангелието е извършено по два начина: устно и писмено - чрез проповядването на апостолите и от писанията, вдъхновени от Светия Дух, които сега съставляват Светото Писание. Следва да се отбележи, че проповядването предхожда Библията, въпреки че то е намерило своето съвършено изражение в нея, като „върховен закон” на вярата.

Апостолската проповед е продължила през вековете - чрез епископите и техните сътрудници. Под номер 78 на Катехизиса четем: „Това живо предаване [...] е наречено Свещено предание, за да се различава от Свещеното Писание, макар че е тясно свързано с него”. Чрез свещената традиция Бог продължава да говори с годеницата на Своя Син, т.е. с Църквата, докато Светият Дух ръководи вярващите към истината в нейната цялост.

От Свещената традиция, която произхожда от апостолите и предава това, което те са получили от Христос, се разграничават набожните или дисциплинарни „традиции”, родени през вековете в местните Църкви. Чрез тези традиции, нека ги наречем „малки”, се изразява голямата Традиция, приспособявана към различните култури и различните епохи. Традициите - четем в Катехизиса – „могат да бъдат поддържани, променяни или изоставяни, като всичко това става под ръководството на Учителската власт на Църквата” (№ 83).

Нека запазим, следователно, различните традиции и религиозните набожности, тъй като те ни помагат в нашата вяра, но нека бъдем внимателни, за да не се замъгли по този начин Светата апостолическа традиция.


Превод отец Йоан Хаджиев