Кметът на Пловдив: трябва да събудим духа и да имаме повече позитивни послания

Със спектакъл на фолклорен ансамбъл “Тракия“ кметът на Пловдив инж. Иван Тотев поздрави участниците и гостите на Деветата световна среща на българските медии, която се проведе от 13 до 18 октомври в София, Пловдив и Велико Търново. В Пловдив работната част на срещата премина в залите на хотел Тримонциум, а вечерта на 14 октомври в Дома на културата “Борис Христов“ се състоя концерт на ансамбъл “Тракия“с любезното съдействие на община Пловдив и кмета инж. Иван Тотев

Г-н Тотев, Пловдив е символично домакин на 9-та медийна среща. Какво означава за вас и за града това признание?
За мен е огромно удоволствие, като кмет на втория по големина град, да бъдем домакин, или един от домакините на 9-та среща на българските медии. Медиите имат много пряко отношение към развитието на градовете, към това да популяризираме събитията и живота в нашите градове. Ние само преди няколко седмици имахме голям дебат в Пловдив какво означава имидж и как се прави имидж. Изводът от дебата беше: това е нещо, което струва много пари, то е много ценно, а медиите помагат точно за това. За нас е много важно да работим добре с медиите, да бъдем познати от медиите, да бъдем популярни чрез медиите и естествено да приемаме градивната критика.

Темата на тази 9-та среща е: Медиите и националната кауза. Коя за вас е приоритетната национална кауза в настоящия момент?
През последните месеци в България нещата протичат доста динамично и едно от нещата, които все повече бие на очи, е липсата на консенсус по националния приоритет, нещо което е от голям проблем, ако продължи и в следващите месеци, тъй като сега е периодът, в който България преговаря за следващия пробен период с Европейския съюз. В момента България трябва да има много ясни позиции по някои стратегически решения, които касаят Балканския полуостров, темата Македония, западните покрайнини. Вече проведохме среща по този въпрос. За нас е много важен този консенсус по важните теми, а това политическо противопоставяне, което съществува и в момента, то е вече надраснало границите на България. Да бъде оставено тук, във вътрешно-политически план. Естествено ние се опитваме и като кметове да имаме една добра политика и едно добра чуваемост във външно-политически план по отношение на местните власти и се надявам, че успяваме. Поне в последните години има много силни кметове в България, които допринасят за добрия имидж на страната.

Една от националните каузи на България е за идентичността на българите. Пловдив е смятан за мултикултурен, мултиетнически модел. В тази светлина, какъв може да бъде приноса на католическата общност в Пловдив и региона, смятан за центъра на католицизма в България?
Пловдив е център на много религии, много етноси. В Пловдив живее голяма арменска общност в България и силна еврейска общност. Естествено и католическата общност, която е не само в Пловдив, а и в целия регион на Пловдив. Имаме градове, които са със 100% католическо население, Раковски, селата около Калояново. За нас е много важно това, че Пловдив е един пример за много други градове, за много други страни, за това как хора от различни етноси и различни религии живеят в консенсус. Ние сме първият град, който от 3 години празнува Деня на толерантността, това е 14 февруари и на този ден се събират всички общности и празнуват заедно, като естествено всяка година имаме заедно тематична насоченост на деня. Последното беше кулинарен фестивал. Имахме седем различни етноса, които празнувахме заедно на 14 февруари. Следващата година ще го потретим за трета поредна година. Духът на Пловдив до голяма степен идва от различието, което съществува по нашите земи. За това как ние приемаме и сме много консенсусни като хора и това до голяма степен създава този дух на Пловдив, ние сме свикнали да живеем с различни от нас. Това например, е не само за България, но особено за времената, в които живеем като различия, като приемане на различни са поводи за доста различни конфликти. В Пловдив това е от стотици години, и мисля, че ние сме най-добрият пример, не мога да се сетя за по-добър пример от това.

Преди 10 години Пловдив имаше един безпрецедентен гост, Йоан Павел ІІ, който догодина ще бъде обявен за светец. По какъв начин Пловдив би могъл да отбележи това световно събитие?
Посещението на блажен Йоан Павел ІІ бе едно впечатляващо събитие, никога толкова много хора не бяха се събирали в централната част на града. Никога през моя живот не съм виждал толкова много хора събрани на едно място и те не бяха само от Пловдив, бяха от цяла България. Така че тези моменти остават в историята на града, те са отпечатък в историята на града, и във всички наши исторически документи. Това посещение заема едно от важните места в нашата история на града. През следващата година ние ще отбележим и това събитие като най-малкото, което може да направи градът в случая е да назовем една улица на името на новия светец.

Когато говорим за медии и национална кауза, мислите ли, че Радио Ватикана би могло да намери начин и място в ефира на територията на Пловдив?
През последните години това вече прави впечатление. Църквата вече излиза от нормалното русло, което ние считаме че трябва да бъде. Вече имаме няколко църковни телевизии в България. Така че едно Радио би се вписало много добре, още повече, че в момента живеем в години, когато отново трябва да събудим духа, да имаме повече позитивни послания. Църквата учи на добро, учи на поведение, което първо приемаше различните мнения, ставаш по-добър човек. Това не само е възможно, но колкото по-скоро, толкова по-добре за всички нас, тъй като всяка една религия, включително католическата, създава добри индивиди, добри хора, с които мога да живея и тогава животът на всички ще стане по-добър. Така че община Пловдив би дала всичко от себе си, да подкрепи такава кауза. Това формира съзнанието. Църквата е нещо, което трябва да влезе във всеки един дом. Тя прави хората различни.

Вашето пожелание към медиите. Какво трябва да направят за общото благо и за прогреса на всички?
В последните месеци България търпи много критики. Така че медиите трябва да бъдат обективни, никой естествено не обича да бъде критикуван, но в критиката има голяма помощ, голяма подкрепа, можеш да промениш своя мироглед, своята политика, ако си политик или кмет. Така че медиите трябва да да помагат на хората, да сочат проблемите, да сочат решенията, да търсят решения. Наистина България има нужда от това, наистина с последните доклади на Европейската комисия”.

Д.Г.