Тълкуването на Библията не може да бъде плод на индивидуално действие, но трябва да
бъде сравнено с учението на Църквата. Този принцип е ясно подчертан от Катехизиса
на Католическата Църква, в частта, където текстът обяснява връзката между Откровението
и предаването му. Йезуитът отец Дариуш Ковалчик говори за това в рубриката, посветена
на 20-годишнината от публикуването на Катехизиса:
********* Предаването
на Божественото откровение се осъществява по два начина: чрез Традицията и чрез Светото
Писание. Тези два начина - като казва Катехизисът – „са тясно свързани помежду си
и се съгласуват” (Катехизис, № 80).
Църквата смята Библията за „върховен закон”
на вярата. Не само смятаме, че Св. Писание е един дълбоко религиозен текст, но ние
вярваме, че той е вдъхновен от самия Бог. Библията, като такива, е следователно без
грешки, що се отнася до нашето спасение. Това означава, че в библейските текстове,
например, може да има неточности от исторически или географски вид поради ограниченията
на човешкия автор, но истината, която Бог е избрал да разкрие с цел да се спасим е
без грешка.
В Библията намираме истинското слово на Бога, предадено от езика
на човека. Така че - както четем в Катехизиса - „християнската вяра не е просто религия
на Книгата” (№ 108). Новият Завет не е паднал от небето, но е резултат на проповядването
на ранните християнски общности. Поради тази причина Писанието трябва да се чете и
тълкува в живата традиция на цялата Църква. Този принцип не пречи на индивидуалното
четене на Библията. Точно обратното, ние сме поканени да го правим систематично. Но
нашето тълкуване трябва да бъде сравненено с учението на Църквата. Четейки различни
страници на Библията ние трябва да помним, че нейният център е Исус. Неговата смърт
и възкресение са ключът към тълкуването на Библията.
Нека четем Свещеното Писание,
както самостоятелно, така и заедно с Църквата, откривайки множеството смисли, които
то съдържа. За да ни подтикне към четене, Катехизисът ни напомня известните думи на
Св. Йероним: „Непознаването на Писанията е непознаване на Христа” (№ 133).