Познаването на Бог:
това е един от ключовите въпроси в живота на всеки християнин и върху който се фокусира
и Катехизисът на Католическата Църква. Върху темата за познаването на Бог предлагаме
размишлението на отеца йезуит Дариуш Ковалчик в рубриката, посветена на 20-годишнината
от публикуването на този основен за Църквата текст:
********* Можем ли да
познаем Бог само чрез нашата собствена сила? Отговорът на този въпрос може да бъде
„да” или „не” в зависимост от това как разбираме значението на думата „знание”. Ние
не можем да дадем убедително доказателство за съществуването на Бог, защото Абсолютът
не може да бъде обхванат в никаква система на човешката мисъл. Въпреки това, ние можем
да познаем Бог - както четем в Катехизиса под номер 31 - в смисъл, че имаме „схождащи
се и убеждаващи аргументи, които позволяват да се добие истинска сигурност”. С други
думи, едно нещо е, когато тръгвайки от света може да се достигне до познанието за
Бога, друго нещо е, когато това знание се предава с доказателства на друг.
Катехизисът
говори не е за „доказателство” за Бога, но за Неговото „познание”. По същата причина
е по- добре да не се говори за „доказателства за съществуването на Бог”, но за „пътища”,
които водят до знанието за Абсолюта.
Катехизисът прави връзка с Книгата Мъдрост
Соломонова, в която ние откриваме силни думи: „Наистина суетни са по природа всички
люде, които не са имали познание за Бога, които от видимите съвършенства не са могли
да познаят вечно Съществуващия [...] защото от величието на хубостта у създанията
ще се познае сравнително Виновникът на тяхното битие" (13, 1-5). Ние също имаме и
ясното становище на I Ватикански събор: „Светата Църква [...] поддържа и учи, че Бог
[...] може да бъде познат със сигурност чрез естествената светлина на човешкия разум,
като се изхожда от създадените неща”.
Поканени от Катехизиса да познаем Бог,
можем да направим упражнение, което откриваме в „Духовните упражнения” на Св. Игнатий
Лойола. То се състои в това да се наблюдава „как Бог живее в творенията: в елементите
- давайки живот, в растения - карайки ги да вегетират, в животните - карайки ги да
чувстват, в хората - карайки ги да разбират” (№ 235). И ние казваме с псалмиста: „Небесата
проповядват славата на Бога” (Пс. 19,1).