Християнската вяра се основава на вярата в Бога като личност и в свободното приемана
на истинността на Неговото Слово, не в приемането на някои твърдения, които се отнасят
до Него. Това се обяснява ясно в Катехизиса на Католическата Църква, на когото през
2013 г. чествахме 20-годишнината от публикуването.
Казваме: „Аз вярвам” или
„Аз не вярвам”. Но какво означава думата „вярвам”? Катехизис ни казва, че „вярвам”
има „двойно отношение: спрямо личността и спрямо истината” (Катехизис, № 177). Но
предимството, обаче, принадлежи на личността, в основата на вярата е лично привързване
на човека към Бога, а не в повтарянето на фрази, дори верни, за Бог. Бенедикт XVI
пише ясно: „В началото на християнското съществуване не стои етично решение или някаква
велика идея – това е среща с едно събитие, с една Личност, която дава на живота нов
хоризонт и същевременно окончателна насока” („Deus Caritas Est”, 1). Изповядваме „апостолическата”
вяра, т.е. нашата вяра се корени в срещата на апостолите с Исус от Назарет. Тази среща
е в основата на нашите лични срещи с Бог, който ни се открива чрез създанията, фактите
от живота и в сърцата ни.
Вторият момент, споменат в Катехизиса, т.е. истината,
означава, че вярата е „свободно съгласие с цялата истина, която Бог ни откри” (№ 150).
Изповядваме Символа на вярата като съвкупност от истини, открити от Бога и пазени
от Църквата. Тези истини не са философия, отнасяща се до Бога, но са в резултат на
едно конкретно събитие, т.е. от личността на Исус Христос. Християнската вяра е човешкият
отговор на личността на Исус, на Неговите думи и дела (вж № 142). От една страна този
отговор изразява свободата на човек, а друга - акт на подчинение (вж Рим. 1,5).
В
Катехизиса четем, че „да си покорен на вярата означава свободно да приемеш слушаното
Слово” (№ 144). Така послушанието към Бога не се противопоставя на нашата свобода.
Всъщност, това послушание, свободно избрано, ни позволява да бъдем наистина себе си.
Можем да видим това в примера на живота на Дева Мария.