Възнесение Господне - моментът, когато човешкото се съединява с божественото
Преходът към вечността, славното завръщане в дома на Отца, който съединява божественото
и човешкото, което е вече изкупено. Това е за Христос моментът на възнесението. Катехизисът
на Католическата Църква посвещава доста място на епизода, с който завършва земната
история на Исус.
Предпоследното изречение от Евангелието на Маркo казва: „А
след разговора с тях, Господ се възнесе на небето и седна отдясно на Бога” (16, 19).
Възнесението - както обяснява Катехизисът - бележи прехода от славата на възкръсналия
Христос към Христос, седящ отдясно на Отца (вж. Катехизис, № 660). Можем да кажем,
че Възнесението е последният епизод от земния живот на Исус. Обаче то се осъществява
извън нашия земен хоризонт - то води, в действителност, към вечността на Отца.
Възнесението
е свързано със слизането на Сина от небесата. „Никой не е възлязъл на небето, освен
слезлия от небето Син Човеческий, Който пребъдва на небето” (Йн 3, 13) - казва евангелист
Йоан. Какво е значението на движението от небето и към небето? Защо второто лице на
Светата Троица слиза, унижава себе си, а след това се връща към славата, на която
винаги се е радвал? Следва да се отбележи, че в това движение окончателно се съединяват
божественото и човешкото - Синът не се връща при Отца сам, но се връща със собственото
си човечество. Исус, истинският Бог, не престава да бъде истински човек. Остава въплътен
- с човешката прославена природа.
Катехизисът обяснява: „Оставено на своите
естествени сили, човечеството няма достъп до дома на Отца. Единствен Христос може
да отвори този достъп за човека...” (№ 661). В молитвата от бревиара за празника Възнесение
четем: „Господи, в Христос възнесен на небето, нашето човечество е издигнато при теб”.
Исус Христос ни предшества в славното Царство на Отца (вж. № 666).
Формулата
„седи отдясно на Отца” означава, че Синът е напълно равен на Отца в неговата божественост
и които съставляват едно единствено божество. Синът - като истински Бог и истински
човек - се застъпва за нас като единствен посредник. Следователно можем да се надяваме,
„че ще бъдем един ден с Него завинаги” (вж. № 666).