Църквата е апостолска, защото е „изпратена” в света
Ние вярваме в Апостолската Църква. Катехизисът ни казва, че Църквата е апостолска
по три причини. Първо, защото е съградена върху „основата на апостолите”, свидетели
на историята на Исус, на неговата смърт и Възкресение. Второ, Църквата пази и предава
депозитът на апостолите, т.е. тяхното учение. Трето, Църквата се ръководи от апостолите
чрез техните наследници, а именно - епископите (вж. Катехизис, № 857).
Думата
„апостол” идва от гръцки и означава „изпратен”. Исус призова Дванадесетте за да ги
изпрати да проповядват Евангелието: „Както Ме Отец прати, тъй и Аз ви пращам” (Йоан
20, 21). Апостолите след това посочат своите наследници . Апостолската приемственост,
следователно, е непрекъсната верига от пастири на Църквата. Епископите са „подпомагани
от свещениците, които са техни сътрудници и от дяконите” (№ 939). Но има един аспект
в мисията на апостолите, който не може да бъде предаден: да си очевидец на Възкръсналия
(№ 860). Те са чули, видели и докоснали с ръцете си Словото на живота (вж. 1 Йоан
1, 1) .
Апостолското измерение на Църквата не се ограничава до апостолите и
техните приемници. Катехизисът казва, че „цялата Църква е апостолска, доколкото е
„изпратена” в целия свят; всички членове на Църквата са причастни към нейната мисия”
(№ 863). Апостолството има много различни форми, но любовта, която произтича от Евхаристията,
„е душата на всяко апостолство” (№ 864).
Катехизисът подчертава ролята на миряните
в апостолството на Църквата. В действителност, те участват в свещенството на Христос
и в неговата пророческа и царска мисия. Ето защо те са призовани да освещават света,
за да бъдат свидетели на Бог сред обществото и да побеждават в себе си и в света реалността
на греха (вж. № 941-943).