Страшният съд ще бъде по любов

Последното изречение на Кредото казва: Вярвам във вечния живот. За християнина смъртта не е окончателен край на съществуването на човешката личност, а по-скоро преминаване към вечния живот. Катехизисът ни обяснява начините на това преминаване.

След смъртта всеки човек отива на съд. „В заника на живота по любов ще те отсъдят” - казва св. Йоан от Кръста. По време на съденето човек „трябва да премине или през пречистване, или да влезе незабавно в небесното блаженство, или веднага да бъде осъден завинаги” (вж. Катехизис, № 1022).

Ние не сме в състояние да си представим небето, но ние вярваме в думите на Писанието: „Защото царството Божие не е ястие и питие, а правда и мир и радост в Светаго Духа” (Рим. 14, 17). Небето е една динамична реалност, защото Бог е по-голям и затова винаги ще имаме нещо ново за откриване.

Чистилището е една много успокояваща истина на вярата. Ако не се чувстваме готови, за да влезем в Рая, можем да се надяваме, че Бог сам ще ни пречисти и ни приготви, за да се насладим напълно на неговите чудеса. Не е вярно, че Бог може да ни въведе веднага в Рая, но не го прави, защото първо иска да си отмъсти за нашите грехове. Не! Така наречените мъки на чистилището ни правят способни да се насладим на небето. Адът е „вечното разделение от Бога” (№ 1035). Но Бог прави всичко, за да спаси всеки човек. Присъдата е всъщност самоосъждане, това е ситуация, в която човек казва окончателното „не” на Бог и отхвърля неговата милост.

В края на времето ще дойде Страшния съд. Това ще осъществи триумфа на Христос: „смърт не ще има вече; ни жалейка, ни писък, нито болка няма да има вече, защото предишното се мина” (Откр. 21, 4). Ние не знаем кога ще се случи всичко това, но знаем, че в рамките на няколко десетилетия, може би след няколко години ще умрем и ще се намерим на прага на вечността.

Превод отец Йоан Хаджиев