Опрощение на греховете

Ние вярваме в опрощението на греховете. Това означава, че ние вярваме в Бог Спасител. Защото само Бог може да прощава грехове. Именно поради тази причина, когато Исус казва на парализирания: „Чедо, прощават ти се греховете”, евреите били скандализирани. И „размишляваха в сърцата си: какво тъй богохулствува Тоя? Кой може да прощава грехове, освен един Бог?” (Mк 2, 5-7) . Но Исус е казал истината, защото той е истински човек, но и истински Бог. „В Когото имаме изкупление чрез кръвта Му, прошка на греховете по богатството на Неговата благодат” (Еф. 1, 7) - както пише Св. Павел.

Когато мислим за всички наши грехове, ние чувстваме тежест, от която не можем да се освободим. И никой друг човек не може да ни каже – „И аз ти прощавам греховете”. Негативната реалност на греха е част от нашия живот, от нашата личност и я носим навсякъде със себе си. Само Бог, Господ на цялата действителност, може да заличи грехове ни.

Исус даде на Своята Църква две тайнства, чрез които може да ни се простят греховете и да се помирим с Бог: Кръщението и Изповедта (вж. Катехизис, № 977-980). Той изпрати своите апостоли да проповядват „покаяние и прощение на греховете” (Лк 24, 47). По този начин Св. апостол Павел увещава коринтяните: „И тъй, ние изпълняваме службата посланици вместо Христа, като че ли Сам Бог увещава чрез нас. Молим ви от име Христово: примирете се с Бога”(2 Кор. 5, 20) .

Катехизисът ни напомня, че Църквата учи: „Не съществува никакъв грях, колкото и да е тежък, който светата Църква да не може да прости” (№ 982). Единственият грях, който не може да се прости, е против Св. Дух. Катехизисът обяснява, че „безгранично е Божието милосърдие, но който съзнателно отказва да приеме Божието милосърдие чрез покаянието, отхвърля прошката за греховете си и спасението, предложено от Светия Дух” (№ 1864). Следователно, за липсата на прошка е виновен човек, а не Бог.

Превод отец Йоан Хаджиев