Веруюто завършва с думата „амин”. В Библията тази дума се използва като израз на консенсус
или в отговор на славословие или благословия. Катехизисът ни казва, че еврейският
корен на „амин” „изразява здравина, доверие, вярност” (вж. Катехизис, № 1062).
„Амин”
не е просто заключение на молитвите, но е отговор на Бог. С „амин” изповядваме верността
на Бог към нас и изразяваме нашето доверие в него. В Талмуда, един от свещените текстове
на юдаизма, на въпроса „Какво означава „амин”?” се казва: „Бог, верният цар”.
Последното
„амин” във Веруюто съответства на думите на Символа на вярата, с които ние започваме
изповядването на вярата, т.е.: „Вярвам”. „Вярвам” означава да кажеш „амин” на думите,
обещанията и заповеди на Бога” (№ 1064).
Самият Христос е Амин, както четем
в книгата Откровение: „тъй казва Амин, верният и истински свидетел” (3, 14). Като
истински Бог, той е окончателният „Амин” на любовта на Отца към нас и в същото време
- като истински човек - е пълнотата на нашия отговор към Бога. Ние можем и трябва
да съединим нашия несъвършен „амин” със съвършения „амин” на Исус.
По време
на нашите размишления върху Кредото, обяснено от Катехизиса, ние обсъждахме 12-те
части на Символа на вярата от „Вярвам в един Бог” до „Вярвам във вечния живот”. Така
че ние се опитахме да отговорим на поканата на Папа Бенедикт XVI, изразена в посланието
„Porta Fidei” - насърчаване да четем Катехизиса, „истински документ и подкрепа на
вярата” („Porta Fidei”, 12).
Новият върховен римски първосвещеник, папа Франциск,
ни даде енцикликата за вярата „Lumen fidei”, в която четем, че Катехизисът е „основен
документ за това общо действие, с което Църквата възвестява цялото съдържание на вярата,
всички това, което тя е; всичко, в което тя вярва” (№ 46). Да се върнем към Катехизиса,
за да останем в диалог с нашата вяра. Превод отец Йоан Хаджиев