Папата: Да не забравяме свещениците и сестрите от старческите домове

Мойсей, Йоан Кръстител, Свети Павел. На тези три библейски фигури Папа Франциск посвети своето размишление на днешната литургия в религиозния дом "Света Марта" във Ватикана. На нито един от тях, подчерта Папата, не бяха спестени терзанията, но Господ никога не ги изоставя. Светият отец припомни и големия брой свещеници и монахини в старческите домове и отправи прозив към верните да ги посещават, защото те са истински „светилища на святост и апостолство”:

Началото на апостолския живот и краят на апостол Павел. Папа Франциск се спря на литургичните четива от деня, спирайки се на тези две крайности в живота на християнина. В началото на своя апостолски живот, отбеляза коментирайки днешното Евангелие (Лк 12, 1-7), учениците са „млади” и „силни”, а и „демоните биваха изгонвани от техните проповеди”. Първото четиво, продължи Светият Отец, ни показва Свети Павел в края на своя живот. „Това е залезът на апостола”:

„Началото на апостола е радостно, ентусиазиращо, от присъствието на Бог в неговия живот. Но не му е спестен неговият край… В мислите ми са трите икони: Мойсей, Йоан Кръстител и Павел. Мойсей е този, който е водач на Божия народ, смел, борещ се с неприятелите, но също и с Бог, за да спаси народа. Но накрая е сам, на планината Нево, гледа Обещаната земя, но не можеше да влезе в нея. Йоан Кръстител: накрая и на него не са спестени терзанията”.

Йоан Кръстител, продължи Папата, се бори и с „едно съмнително терзание, която го мъчи” и „попада под властта на един малодушен, пиян и корумпиран управител, под завистта на една прелюбодейка и на капризите на една балерина”. Апостол Павел в Първото четиво ни говори за тези, които го изоставят, които му причиняват беди заради неговото проповядване. Разказва, че в съда никой не му е помогнал. Всички са го изоставили. Но Свети Павел казва:, „Господ ми бе близо. Даде ми сила, за да мога да нося напред завършека на Евангелието”:

„Това е величието на Апостола, който чрез своя живот прави това, за което Йоан Кръстител казваше: ‘Нужно е Той да расте, а аз да намалявам‘. Апостолът е този, който отдава живота си, за да расте Господ. Също така и Петър с обещанието: ‘Когато остарееш, ще те заведат там, където ти не искаше да отидеш‘. Когато мисля за края на Апостола, в сърцето ми идва споменът за онези светилища на апостолството и на светостта, които са старческите домове за свещеници и монахини: Това са истински светилища на апостолство и светост в Църквата. Нека не ги забравяме.

Ако погледнем по-задълбочено, каза Папата, тези места „са красиви”. Чувам често, че се правят поклонничества до Светилища на Дева Мария”, на Свети Франциск, на Свети Бенедикт:

„Но се питам дали ние, християните, имаме желанието да посетим тези светилища на святост и апостолство, които са старческите домове за свещенци и монахини? Това ще бъде истинско поклонничество. Преди дни един от вас ми каза, че когато отивал в дадена мисионерска страна, първо отивал на гробището и посещавал гробовете на стари мисионери, непознати свещеници и монахини, там от 50, 100, 200 години. И ми казваше, че всички те биха могли да бъдат канонизирани, защото в крайна сметка важи само тази всекидневна святост. В старческите домове тези монахини и свещеници очакват Господа също като Свети Павел: малко тъжни, но с душевен мир, с бодър дух”.

„Ще бъде добре за всички нас – заключи Папата – да помислим за този етап от живота, какъвто е краят на Апостола и да помолим Господа: ‘Съхрани тези, които в този момент са в последния етап на живота си, за да могат още веднъж да ти кажат’: „Да, Господи , искам да те следвам!‘”.

jp/ rv