Папа Франциск към еврейската общност на Рим: антисемитизмът да бъде заличен от сърцето
на всички
„Нека антисемитизмът
да бъде заличен от сърцето и живота на всеки мъж и жена”. Това бе призива отправен
от Папа Франциск по време на аудиенцията във Ватикана с делегация от Еврейската общност
на Рим, водена от главния равин Рикардо Ди Сени. В обръщението си Папата се позова
на диалога между евреите и католиците през последните десетилетия в Рим и по света
и пожела да се утвърди една „истинска и конкретна култура на срещата”, преминаваща
отвъд богословския диалог.
Антисемитизмът е отрова, която трябва да се премахне
от всички, особено от християните. Светият Отец Папата припомни 70-а годишнина от
нацисткото прочистване на римското гето на 16 октомври 1943 г. В словото си Папата
се спря на „приемствеността” на днешната среща, но и на нейната новост:
„Това
ще бъде също повод да поддържаме будно нашето внимание, за да не се породят отново,
под никакъв претекст, форми на нетолерантност и антисемитизъм в Рим и по света. Много
пъти посочих и искам да го повторя още веднъж: противоречиво е един християни да е
антисемит, защото неговите корени са еврейски. Християнинът не може да бъде антисемит!
Антисемитизмът трябва да бъде заличен от сърцето и живота на всеки мъж и жена!”.
Светият
Отец се спря и древната история на връзките между католиците и евреите в Рим. Изминаха
вече почти две хиляди години, „в които не липсваха неразбирателства, но и истински
несправедливости”, припомни и констатира Папа Франциск:
„Въпреки всичко,
това е история, която с помощта на Бог, вече от десетки години е свидетел на приятелски
и братски отношения. За тази промяна в мисленето несъмнено допринесе, от католическа
страна, Вторият Ватикански събор, но също живота и действията, от двете страни, на
мъдри и благородни личности, способни да разпознаят Господния призив и смело да тръгнат
заедно по новите пътища на срещата и диалога”.
Въпреки красноречивото напредване
в диалога през годините след Втория Ватикански събор, Папа Франциск не забрави да
припомни и парадокса на Втората световна война: трагедия, която научи евреите и католиците
на стойността на приятелството. Доказателство за това са жестовете на Папата, свещениците
и миряните, които отвориха вратите на своите домове и манастири, за да спасят преследваните:
„Те
имаха смелостта да направят онова, което в онзи момент бе най-правилно: да закрилят
братът намиращ се в беда. Искам да подчертая този аспект, защото ако от една страна
е вярно, че е важно да се задълбочи богословския размисъл от двете страни, от друга
е вярно също, че съществува един жизнен диалог, този на всекидневния житейски опит,
който не е по-малко важен. Без това, без истинската и конкретна култура на срещата,
която води до истинските взаимоотношения без предразсъдъци и съмнения, усилията в
интелектуалната сфера са безсмислени”.
Като епископ на Вечния Град, Папа
Франциск изрази пожеланието да спомогне за укрепването на диалога и приятелството
между двете общности:
„Надявам се да дам моя принос и тук в Рим за тази
близост и приятелство, така както имах благодатта да направя с еврейската общност
в Буенос Айрес. Сред многобройните неща, които ни обединяват е преди всичко свидетелството
на истината на Десетте Божи заповеди, които са солидната основа и извор на живот за
нашето дезориентирано общество и белязано от един релативизъм в който липсват солидни
и сигурни опорни точки”.