Папа Франциск към еврейската общност на Рим: антисемитизмът да бъде заличен от сърцето на всички

„Нека антисемитизмът да бъде заличен от сърцето и живота на всеки мъж и жена”. Това бе призива отправен от Папа Франциск по време на аудиенцията във Ватикана с делегация от Еврейската общност на Рим, водена от главния равин Рикардо Ди Сени. В обръщението си Папата се позова на диалога между евреите и католиците през последните десетилетия в Рим и по света и пожела да се утвърди една „истинска и конкретна култура на срещата”, преминаваща отвъд богословския диалог.

Антисемитизмът е отрова, която трябва да се премахне от всички, особено от християните. Светият Отец Папата припомни 70-а годишнина от нацисткото прочистване на римското гето на 16 октомври 1943 г. В словото си Папата се спря на „приемствеността” на днешната среща, но и на нейната новост:

„Това ще бъде също повод да поддържаме будно нашето внимание, за да не се породят отново, под никакъв претекст, форми на нетолерантност и антисемитизъм в Рим и по света. Много пъти посочих и искам да го повторя още веднъж: противоречиво е един християни да е антисемит, защото неговите корени са еврейски. Християнинът не може да бъде антисемит! Антисемитизмът трябва да бъде заличен от сърцето и живота на всеки мъж и жена!”.

Светият Отец се спря и древната история на връзките между католиците и евреите в Рим. Изминаха вече почти две хиляди години, „в които не липсваха неразбирателства, но и истински несправедливости”, припомни и констатира Папа Франциск:

„Въпреки всичко, това е история, която с помощта на Бог, вече от десетки години е свидетел на приятелски и братски отношения. За тази промяна в мисленето несъмнено допринесе, от католическа страна, Вторият Ватикански събор, но също живота и действията, от двете страни, на мъдри и благородни личности, способни да разпознаят Господния призив и смело да тръгнат заедно по новите пътища на срещата и диалога”.

Въпреки красноречивото напредване в диалога през годините след Втория Ватикански събор, Папа Франциск не забрави да припомни и парадокса на Втората световна война: трагедия, която научи евреите и католиците на стойността на приятелството. Доказателство за това са жестовете на Папата, свещениците и миряните, които отвориха вратите на своите домове и манастири, за да спасят преследваните:

„Те имаха смелостта да направят онова, което в онзи момент бе най-правилно: да закрилят братът намиращ се в беда. Искам да подчертая този аспект, защото ако от една страна е вярно, че е важно да се задълбочи богословския размисъл от двете страни, от друга е вярно също, че съществува един жизнен диалог, този на всекидневния житейски опит, който не е по-малко важен. Без това, без истинската и конкретна култура на срещата, която води до истинските взаимоотношения без предразсъдъци и съмнения, усилията в интелектуалната сфера са безсмислени”.

Като епископ на Вечния Град, Папа Франциск изрази пожеланието да спомогне за укрепването на диалога и приятелството между двете общности:

„Надявам се да дам моя принос и тук в Рим за тази близост и приятелство, така както имах благодатта да направя с еврейската общност в Буенос Айрес. Сред многобройните неща, които ни обединяват е преди всичко свидетелството на истината на Десетте Божи заповеди, които са солидната основа и извор на живот за нашето дезориентирано общество и белязано от един релативизъм в който липсват солидни и сигурни опорни точки”.

svt/ rv