"Patri Amabili": научна конференция в София за личността и делото на Йоан ХХІІІ в България

Годишнината от смъртта на папа Йоан XХIII, както от публикуването на неговата енциклика „Pacem in Terris”, събра днес в салона на БАН в София, почитатели и последователи на блаженият Папа, за да си припомнят неговото наследство и да преоткрият истините от неговия завет, които са валидни и днес. Това бе целта на научната конференция под надслов „Patri Amabili”, организирана от Апостолическата нунциатура в София, БАН, Малтийският орден, Италианският културен институт и Католическата екзархия. Сред присъстващите бяха Апостолическият нунций в България, археп. Януш Болонек, председателят на Епископската конференция в България монс. Христо Пройков, епископът на Никополската епархия монс. Петко Христов, епископът на Софийско-Пловдивския диоцез, монс. Георги Йовчев, както и много свещеници, преподаватели и студенти. Повече за събитието от София предава нашата кореспондентка Десислава Танчева.

******
Конференцията беше открита от монс. Януш Болонек, който приветства сърдечно присъстващите на събитието и припомни контекста в който се провежда: 50-та годишнина от небесното рождение на Блажен Папа Йоан ХХІІІ и 50 годишния юбилей на известната Енциклика на Папа Ронкали „Мир на Земята” (“Pacem in Terris”):

„Numerosi sono stati finora i tentativi di interpretare la figura di Papa Giovanni di spiegare il fascino…”
"Многобройни са опитите да се изтълкува фигурата на Папа Йоан ХХІІІ, да се обясни неудържимото очарование, което излъчваше неговата личност. По същият начин тази инициатива има за цел на направи да се опознае по-добре, тук в България, Свети Петровия приемник, който бе въздигнат сред блажените на Католическата църква преди 13 години от Папа Йоан Павел ІІ. На тази среща присъстват многобройни български учени, експерти относно пастирската дейност на архиепископ Анждело Джузепе Ронкали сред християните в България, Турция и Гърция, както и за неговия римски понтификат, белязан от Втория Ватикански събор, който даде началото на осъвременяването на Католическата църква и приближаването между християнските Църкви и различните вероизповедания, чрез икуменическото движение и междурелигиозния диалог".

Поздрав от името на Великия Магисър на Малтийския Орден прочете неговият заместник, Великият командор, фра Карло д’Иполито ди Сант’Иполито.

От своя страна академик Стефан Воденичаров, председател на БАН, сподели размислите си за личността и примера на блаженя Папа Ронкали:

„Принципите, които Йоан XХIII е защитавал, това което е правил със своето поведение и пример, е нещо от което в момента не само България, а и много страни по света се нуждаят. Това е уважението между хората и разбирателството за създаване на едно общество на толерантност. Искам това да се чуе в младото поколение. В това объркано време, в което живеем, младите не винаги избират верния път за себе си. Примерите на такива личности може би ще ги накарат да помислят какъв път да изберат за себе си в живота. Може би и лидерите на страните, трябва да преосмислят поведението си. Да се живее в неразбирателство, в постоянно самоизтъкване не е полезно за обществото, а и самите политици, които прибягват до такова поведение, след това не са щастливи. Тези негови препоръки и пожелания към околните са много важни и трябва много спокойно всеки човек за себе си да ги преосмисли в своето поведение”.

Монс. Христо Пройков разказа за ярките следи на Папа Ронкали в България, които са живи и продължават да вдъхновяват католиците до днес:

„На 25 април 1925 г. монс. Ронкали вече е в България. На същия ден към 16 часа, влакът Париж-Истанбул бавно спира на софийската гара. От прозореца на един от вагоните се показва усмихнатото лице на един римски епископ. Той се оглежда за своите посрещачи. Това са отец Иван Козаров и отец Стефан Куртев. Те поздравяват на френски високият гост, който засмян братски ги прегръща. Тук за първи път монс. Ронкали поздравява католиците в България и ги окуражава да постоянстват във вярата. Тук той за първи път чува възторженото „Многая лета“ и както ще каже по-късно е било толкова мощно и толкова добре прието от Господа, че той остава в България цели 10 години. Навсякъде бедните селяни са щастливи да видят, този както го наричат „папа“, който не се стеснява да седне до тях на зелената морава и да обядва с тях. „Аз съм син на селянин“, казва той, опитвайки се да каже и някоя дума на български. След тази първа обиколка из България, той прави три заключения за себе си: навсякъде в България верните са запазили истинската католическа вяра и предание, българският народ е добър, искрен и трудолюбив, католиците от източен обред имат нужда от свой духовен пастир – епископ. На 28 август 1926 година Ронкали възвестява: „Мои скъпи братя, радвайте се на този свят и благ мир между вас, който забравя всяка неприязън от миналото, който ни прави братя помежду ни, католици от източен и западен обред, католици и православни в търсенето на общото благо. Точно в 16.45 на 4 януари 1935 година влакът Париж-Истанбул потегля. Стотици приятели и почитатели на монс. Ронкали, духовници, дипломати, верни и близки махат от перона с ръце на любимият дядо Ронкали, а той до последният момент от прозореца на вагона продължава да се усмихва и да благославя своите приятели от България”.

Отецът пасионист Паоло Кортези, енорийски свещеник на енория „Рождение на Блажена Дева Мария” в Белене сподели колко важно е било посланието за мир в служението на Папа Йоан XIII:

„Честит празник на всички, защото днес празнуваме Блаженият Йоан XIII, Папа Ронкали. Той е голям миротворец, защото винаги е работил за мира. За мира в големите неща, специално тук в България, по време на войната, но също и за мира в малките неща. Както писах в книгата си, той работи за мира вътре в Католическата църква, защото ако няма мир в нашия дом, не може да говорим за мир с другите. Ронкали работи с бежанците, които по онова време са били българите от Тракия и Македония. И това е голям пример за нас, който ни показва че бежанците не са неща, а хора, наши братя и сестри, които бягат от войната и търсят само спокойствие и работа. Нека да затваряме вратите си, а да им дарим любовта, която имаме между нас”.

Сред лекторите на конференцията бяха още проф. Валерия Мартано от общността „Свети Егидий“, Н.В.Пр. монс. Енрико дал Коволо, ректор на Папския Латерански университет, проф. Масимо де Леонардис от Милански католически университет „Пресвето сърце”.

Като продължение на програмата, православния хор „Йоан Кукузел“ изнесе концерт в чест на папа Ронкали в конкатедрала „Свети Йосиф“, който бе последван от Света литургия в памет на „Добрият Папа“. На 12 октомври, в храма посветен на Блажен Папа Ронкали, ще бъде отслужена Божествена Света литургия.

Днес в сърцето на София си спомнихме за „Добрия Папа”, този, който обикна българите в трудно време и им вдъхна кураж да следват Христа. Неговото небесно покровителство следва верните в България и днес, когато примери като неговия липсват, а българите имат нужда от сила, за да останат единни в лицето на Бога.
За Радио Ватикана от София, Десислава Танчева