Ниш: честванията на Миланския едикт под знака на религиозната свобода и помирението
Четирима патриарси - Вселенския Вартоломей, руския Кирил, Йерусалимския Теофил ІІІ
и сръбския Ириней - заедно с духовните водачи на православните църкви в Гърция, Кипър,
Албания и Полша участваха в заключителните чествания в Ниш за 1700 годишнината от
Миланския (Медиоланския) едикт. На церемонията присъстваха и кардинал Йозеф Томко,
префект на Конгрегацията за евангелизация на народите и католическия архиепископ на
Белград Станислав Хочевар, както и представители на Протестантската църква и други
конфесии.
В проповедта си по време на литургията, патриарх Вартоломей определи
Миланския едикт като „преломен момент в историята на човечеството”, отправяйки пожеланието
за по-голяма религиозна свобода и помирение. „За съжаление и днес, както преди Миланския
едикт, много християни са преследвани заради вярата, особено в Близкия Изток, Сирия,
Египет и Ирак”. Вселенският патриарх отправи апел ”за освобождаването на двамата отвлечени
митрополити в Сирия” и осъди религиозния фанатизъм, посочвайки че „има и мирни пътища
за преодоляване на различията”.
Руският патриарх Кирил изтъкна нуждата за размисъл
„върху общата отговорност на Православните църкви за съдбата на християнската вяра
в света, позовавайки се на моралните ценности, които трябва да останат основа на европейската
цивилизация”.
„Честванията още повече ни карат да се чувстваме единени с всички
православни”, каза сръбският патриарх Ириней. Същевременно посочи нуждата „да се подаде
ръка на най-близките” до православието, тоест Католическата църква: „Трябва да намерим
начините за превъзмогване на онова, което ни разделя”. Според примаса на Сръбската
православна църква, срещата в Ниш е „първата стъпка за постигане на евангелското и
апостолското единение”.
Кардинал Йозеф Томко споделя пред агенция Сир „честта
и радостта да поднесе поздрава на Папа Франциск за честванията на Православната църква
в Ниш. Заедно с това подчертава приноса на Сръбската православна църква за изтъкване
на „гражданските, религиозни и хуманни ценности на историческото събитие” преди 1700
години, което „припомня времето в което Църквата е била единна”. Според словашкия
кардинал, религиозната свобода в Миланския едикт е „приоритетна ценност за човека”,
която обаче „не винаги е зачитана в днешно време”.