Вярата означава саможертва

Древните израилтяни са се учили да имат вяра в Яхве чрез примера на техния баща Аврам. Книгата Битие разказва, че Бог го поставя на изпитание, казва му да вземе сина си Яков и да го принесе в жертва. Аврам прави това, което Бог му заповядва. Вече е бил вдигнал ножа върху сина си, когато Божият ангел спира ръката му. Сега познах, че се боиш от Бога и не пожали едничкия си син за Мене.

Как можем да свържем този разказ с думите, че Бог е любов. Може ли любящият Отец да иска подобна жертва. Възможно ли е да вярваме в един Бог, който поставя на изпитание своя народ по този начин? За да разберем този откъс е важно да си дадем сметка, че светът, който е заобикалял Аврам е бил езически. До срещата си с Яхве, Аврам също е обожавал многобройни богове и богини, поднасял им е жертви както всеки друг. Човешките приношения са били обичайна практика в древните култури.

За Аврам голямото откровение е прекратяването на жертвоприношението. Яхве отхвърля този дар, защото е искал бащата на неговия избран народ да разбере, без сянката на съмнението, че неговата връзка с Бог не се базира върху човешките жертвоприношения. Господ е искал да излее своите благословии над Аврам и неговите потомци без да претендира смъртта на мъже, жени и деца. Тази истина е открита с такава сила, че се превръща в отправна точка за израилските потомци.

Бог желае да му поднасяме на олтара нашето съкрушение, нашата самота, нашите болки и страдания. Иска да покажем преклонението си пред него, вярата, че Той бди над нас във всекидневните изкушения. Исус търпеливо чака да му поверим нашите разбити сърца, за да може да ги успокои и изцели.

О, Боже, ти си Бог на Аврам, на Исак и Яков, и желаеш да ти засвидетелствам моята вяра, жертвайки всичко, което ми е скъпо, както това стори Аврам. Помогни ми, моля те, да положа на твоя олтар целия си живот: моите страхове, нужди и страдания, но също надеждите, бляновете и желанията. О, Боже, аз вярвам в твоето милосърдие и ти поднасям самия себе си.