Блажен оня човек,
който се уповава на Тебе. Думите на този чудесен псалм обещават на уповаващите се
на Господа радост по време на земния живот. Моментите на тъга и болка съпровождат
живота на всеки, но сълзите проляти заради раздялата или загубата на близък човек
не означават липсата на вяра. Исус също е плакал пред гроба на Лазар и се е натъжил
заради греховете на Ерусалим. Потискането или отричането на тези чувства може да бъде
вредно за нашето емоционално и физическо състояние. На самите себе си и на Бог можем
да изповядаме всякаква тъга, скръб или болка, които чувстваме в сърцето, както и да
призовем Светия Дух да ни дари радостта въпреки трудностите. Когато признаем своята
болка пред Господа, той излива в сърцата ни своята нежност, състрадание и любов. В
Евангелието на Йоан Исус говори на учениците за своята смърт: Вие сега сте наскърбени,
но аз пак ще ви видя и ще се зарадва сърцето ви и радостта ви никой няма да ви отнеме.
Радостта,
за която говори Исус се отнася до неговите явявания след възкресението. Лесно е да
се разбере каква радост са изпитвали учениците виждайки отново Исус. Днес Той не
се явява по същия начин, но желае да ни изпълни с радост, когато го молим да върви
духовно с нас. Пребъдете в моята любов… за да пребъде моята радост във вас и радостта
ви да бъде пълна.
В този цитат Исус пояснява, че радостта от него е по-голяма
от всяка земна радост. Неговата радост извира от неговия дух. Тази радост е един дар,
който можем да очакваме, когато полагаме в него нашето доверие и оставаме възможно
по-дълго време в неговото присъствие. Доверието в Божието милосърдие предизвиква винаги
вълнение. Даваме си сметка, че болката, тревогата и страданието отстъпват място на
радостта, която Исус влива в нас.
Исусе Христе, винаги е по-лесно да ти
говоря за болките, вместо за радостите си. Прости ми заради неумението да се възползвам
от дара на твоята радост. Дай ми, моля те, сила и доверие да продължавам моя път на
вярата.