Вярата означава да вярваш без да си видял

Вярата не се базира върху чувствата, а върху доверието в Бога, който надвишава нашия ограничен разум. Както ясно казва авторът на Посланието до Евреите, „вярата е жива представа за онова, за което се надяваме, и разкриване на онова, що се не вижда”. Ние можем да вярваме в Бога и въпреки това да се чувстваме празни, несигурни или притеснени по причина на дадена ситуация, защото вярата ни не се базира върху чувствата, а върху действията. Можем да бъдем изпълнени с надежда, защото царството Божие вече се откри в Исуса Христа, но в настоящото положение остава невидимо и затова е нещо, в което оставаме вкопчени посредством постъпките ни на доверие в него.

Понякога се обвиняваме в липса на вяра, защото търсим отговори от Бога, а в същото време се съмняваме. Псалмистът казва: „Повярвах дори когато казвах: силно съм съкрушен”. Можем да се доверим на Божието провидение и въпреки това да се чувстваме напълно потиснати от тежестта на ситуацията.

Свети Павел е изпитвал подобни реакции, занимавайки се с първите християнски общности: Освен всекидневните против мене нападения, прибави се и грижата за всички църкви. Кой изнемогва, та да не изнемогвам и аз? Кой се съблазнява, та аз се не разпалям?


Павел не е измервал своята вяра на базата на собствените си чувства, а е продължавал да има доверие в Бога, въпреки вътрешния гнет. Павел казва на църквата във Филипи: Не се грижете за нищо, но във всичко чрез молитва и моление с благодарност откривайте пред Бога своите просби. Св.Петър се спира на същия аргумент, когато казва на християните: Всичките си грижи нему възложете, защото той се грижи за вас.

Вярата може да бъде упражнявана прибягвайки към Божията любов и милосърдие, въпреки всички наши страхове и съмнения. Доверяваме се на Бога, когато признаваме, че сме изплашени от развитието на нашата ситуация. Когато поверяваме на него грижите си, показваме силна вяра, защото оставяме настрана чувството на страх. Вярата в Бога не гарантира тоталното освобождение от съмнението, но опитът в живота ни дава сили да вървим сред съмненията, сигурни, че Бог върви редом до нас.

Небесни Отче, моля те, помогни ми да държа погледа си спрян върху теб, а не върху мен, защото понякога сърцето ми е пълно със страхове и тревоги. Дай ми сили да се надявам в твоето царство, защото вярвам в твоя невидим съюз с мене.