Евангелизацията не се нуждае от специалисти

В Годината на вярата християните трябва да задълбочат познанието си за тайнството на Христос и да свидетелстват с радост дара на вярата си в Него: това е пожеланието на Бенедикт ХVІ в своето молитвено намерение за януари 2013. Още при откриването на Годината на вярата преди три месеца, Папата каза, че тя има за цел да укрепи вярата на християните в „духовната пустиня на съвременния свят”:

„Днес, християнинът не познава добре същността на собствената католическа вяра с което дава пространство на религиозния синкретизъм и релативизъм, без да има яснота за истините на вярата и за уникалното спасение, което идва от християнството. Трябва да се завърнем към Бог и Исус Христос; трябва да преоткрием посланието на Евангелието, за да навлезе по-дълбоко в нашето съзнание и ежедневие” (Генерална аудиенция 17 октомври 2012).

Според Бенедикт ХVІ, днес християнската вяра се живее „пасивно” и има по-скоро „частен характер”. Именно това е основната причина за съществуващата „фрактура между вярата и живота”. Въпреки това, каза съвсем наскоро, разгласяването на Исус на другите не се нуждае от пиедестала на научната катедра:

„Евангелизацията не е дело на специалисти, а на целия Божи народ, под ръководството на църковните Пастири. Всеки вярващ в своята църковна общност, трябва да се почувства отговорен за известяването и свидетелстването на Евангелието” (Слово пред Конгрегацията за епископите, 20 септември 2012).

В своите размишления за известяването на Евангелието и християнската вяра, Папата често използва израза „радостно свидетелство”, именно за да подчертае нуждата от възраждане на ентусиазма на вярата:

„Християнската радост извира от увереността, че Бог е близо, до нас и с нас, в радостта , болката и болестта, като приятел и верен съдружник. Тази радост остава в изпитанието, в страданието и е залегнала дълбоко в човека, който се поверява на Бог и се оставя в Неговите ръце” (Ангел Господен, 16 декември 2007).

Папата посочва и конкретните „оръжия”, за да бъдат посрещнати съвременните предизвикателства пред вярата:

„Поклонничество в духовната пустиня на съвременния свят: така можем да определим Годината на вярата. По този път трябва да вземем с нас най-важното: “ни тояга, ни торба, ни хляб, ни сребро, нито две дрехи (Лук. 9,3), а Евангелието и вярата на Църквата, чийто светъл израз са Съборните документи” (Литургия по откриване Годината на вярата, 11 октомври 2012).

dg/ rv