„Каква полза, братя мои, ако някой казва, че имал вяра, а дела няма? Може ли да го
спаси вярата? Вярата, ако няма дела сама по себе си е мъртва”. Посланието на апостол
Яков е много ясно, когато припомня на християните да изразяват вярата си в Исус Христос
посредством делата. Ако отворим сърцата си за доверието в Бога, може би ще станем
по-чувствителни към нуждите на другите.
Исус определи своите ученици като „светлината
на света” и каза: „Тъй да светне пред човеците светлината ви, та да видят добрите
ви дела и да прославят Небесния ваш Отец”. Целта на християнския живот е да осветли
света посредством добрите дела на любовта. Ние християните трябва лесно да бъдем разпознавани
в обществото не защото говорим за Христос, а защото нашият живот отразява неговото
присъствие в нас посредством любовта, която практикуваме.
Махатма Ганди ни
отправи предизвикателството казвайки, че би станал християнин, ако в живота си бе
срещнал само един. Положително той е имал контакти със стотици християни, но не е
срещнал нито един, който да живее автентичния християнски живот в служба към другите.
Може би, ако бе живял достатъчно дълго и бе познал Майка Тереза, неговото мнение би
се променило.
Готовността ни да споделяме своето време, своите таланти и възможности
с другите е знак, че следваме примера на Исус, който служейки на Бог ни даде всичко,
което притежаваше. Такова поведение е един силен пример в днешния свят. Някои проучвания
показват, че главната причина поради която много хора се обръщат към сектите, е че
първоначално те им дават храна, дрехи и парични помощи, създавайки впечатлението за
една приятелска атмосфера. Например Сайантолоджи, чието седалище е във Флорида, привлича
нови членове като намира работа на безработните. По-голямата част от християнските
Църкви организират програми в помощ на нуждаещите се, но малцина членове на енорията
активно участват в тези милосърдни дела. Избягвайки да се включим в подобни дела,
ние не само отричаме своето верую, но се лишаваме и от много благословии.
Небесни
Отче, моля те да ми простиш, защото не съм помогнал на намиращите се в затруднение
братя и сестри. Често пъти егоизмът изпълваше живота ми и забравях страданията на
другите. Дари ми благодатта с радост да споделям моите материални и духовни блага,
като знак на доверие в Твоята любов.