Съборните документи

Съборните документи (6 на брой) се разделят на три основни категории според доктрината и каноническата си важност. Най-авторитетни са четирите Конституции.
Следват девет декрета и три декларации.

Конституции
1. Литургичната конституция „Sacrosanctum Concilium”, одобрена на 4.12.1963 – провежда обновление в църковните обреди и литургичните текстове с цел по-пълното им разбиране от верните за по-активното и ползотворно участие в църковните служби. С това се обяснява най-забележителното обновление – широкото ползване на говоримия съвременен език в Богуслужението и извършването на църковните тайнства като кръщене, брак, маслоосвещение.

2. Догматична конституция “Lumen Gentium”, одобрена на 21.ІІ.1964 – разглежда тайната и устройството на Църквата. Този най-известен съборен документ за първи път разглежда цялостно църковната действителност, като по този начин определя правилна перспектива за всички й части. От особено значение е представянето на църквата преди всичко като Божия тайна, до която се доконваме чрез вярата си и с помощта на Неговата благодат, както и съотношението между масата на вярващите (Божи народ) и приемниците на апостолите – църковната йерархия (папа и епископи), в лоното на тази – връзката между папата и епископите в рамките на тяхната съборност (или с езика на тези документи) колегиалност – collegialitas.

3. Догматичната конституция „Dei verbum”, одобрена на 18.ІІ.1965. Засяга въпроса за Словото Божие, с цел да се разяснят недоразумения (наследени от времето на Реформацията с протестантските вероизповедания за съотношенията между Библия и Традиция.

4. Пастирска конституция „Gaudium et spes”, одобрена на 7.12.1965 за отношението на църквата спрямо съвременния свят. Цели отваряне врати за Христа в отделните сектори на обществото, културата, изкуството, политиката, трудовия свят. Те се явяват не като пространство на злото, а като поле за действие за Бога и за Неговата благодат.

Декрети
„Inter mirifica” одобрен на 4,12.1963 за масовите съобщителни средства, които църквата трябва да насърчава и да ползва като средства за евангелизиране на човека, а така също и за борба срещу злините, които застрашават нашето общество, за по-голяма свобода, по-широки права и за цялостното развитие на човека.

„Orientalium ecclesiarum”, одобрен на 21.11л1964 за статута на църквите с източен обред, установили единение с Католическата църква. Насърчава се пълното спазване на източно-църковните черти на тези общности във всички аспекти на църковния живот.

„Unitatis Redinte Gratio”, одобрен на 21.ІІ.1964 за междуцърковните (или икуменически) отношения с другите християнски църкви и общности. Освен доктринните аспекти (разгледани в параграфи 1-4), се насърчават инициативи и специално поведение за разведряване на международната обстановка и насърчаване процесите за обединение на християните. В специална глава са представени главните групировки на разделените от нас други християни. За отбелязване е напълно положителната оценка, дадена за източно-православната църковна традиция в нейните богословски, литургични, канонически и духовни измерения.

„Christus dominus”, одобрена на 28.10.1965 г. за службата и функцията на епископа в църквата. Специално се набляга на връзката му с апостолите и на съборните измерения на неговата служба. От голямо значение е главата, посветена на „епископските конференции” на национално и регионално равнище, на които главно се проверява осъществяването на съборните ватикански решения.

“Perfectae Caritatis”, одобрен на 28.10.1965 г. за монашеството в живота на църквата. От значение е насърчаването на нови форми на богопосветен живот, където някои традиционни аспекти на монашеството не се считат за задължителни (униформа, съжителство, ползване на средства с оглед по-прякото внедряване в условията на съвременния апостолат.

„Optatam Totius”, одобрен на 28.10.1965 за формирането на духовенството така, че да отговаря по-ефикасно на нуждите на съвременния човек, спазвайки пълна вярност към призванието си.

„Apostolicam Actuositatem”, одобрен на 18.ІІ.1965 за все по-ефикасното включване на миряните в апостолата на църквата, като неделима част от тяхното християнско положение.

„Ad gentes divinitus”, одобрен на 7.12.1965 за мисионерската дейност на църквата сред неевангелизираните все още човешки маси. Силно се набляга на нуждата от възвестяване на Христовото евангелие, което остава първично по отношение на всяка друга хуманитарна, просветителска или социална дейност сред църквите.

„Presbiterorum ordinis”, одобрен на 7.12.1965 за службата и живота на свещениците с насърчение да постоянстват, да наблягат на онези аспекти от призванието си, които най-много ги оприличават на Христа.

Декларации
“Grandissimum educationis”, одобрена на 28-10-1965 за проблемите на Християнското образование и съответно възпитаване на подрастващото поколение. Засягат се проблеми на католическите учебни заведения от всякакъв вид и ранг.

„Nostra Aetate”, одобрена на 28-10-1965 за отношенията с последователите на нехристиянските религии и в частност с еврейството, исляма, индуизма, будизма и другите масови религиозни общности. Изтъква се голямана ни близост с първите две и необходимостта да действуваме заедно за разрешаване на големите неотложни проблеми на човечеството.

„Dignitatis Humanae”, одобрена на 7-12-1965 за религиозната свобода, дължима на всяко човешко същество в отговор на чисто човешкото му достойнство – създадено от Бога по свой образ и подобие и надарено със свобода, съвест и отговорност.