Папа Франциск: литургията не е обществено събитие, а памет за спасението

„Когато Бог идва и се приближава винаги е празник”, това посочи Папа Франциск в размишлението си на днешната литургия в религиозен дом „Санта Марта” във Ватикана. На богослужението взеха участие членовете на „Съвета на Кардиналите”, който тези дни провежда своята първа среща с Папата. В проповедта си Светият Отец подчерта, че паметта от спасението не трябва да се превръща само в един спомен, „в едно обикновено събитие”. Литургията не е обществено събитие, а присъствието на Господ сред нас, изтъкна Папата.

Светият Отец се спря на първото литургично четиво от книгата на Неемия (8,1-4a.5-6.7б-12), разказващ за книжника Ездра, който чете от книгата на Закона и за народът плачещ от радост, слушайки думите на закона. Божият народ, отбеляза Папата „пазеше паметта от Закона, но това бе една далечна памет”. Но в онзи ден паметта се завърна и докосна сърцата им. Плачеха „от радост, а не от тъга, защото почувстваха близо спасението”:

„Това е важно не само за големите исторически моменти, а за моментите от нашия живот: всички притежаваме една памет за спасението. Но се питам: тази памет близо до нас ли е или е далечна, архаична, като музеен експонат. Когато паметта не е близка, когато не притежаваме този опит от близостта на паметта, тя влиза в един процес на промяна, превръщайки се просто в спомен”.

Когато паметта се отдалечава, прибави Папа Франциск, „се превръща в спомен, а когато се приближава, се превръща в радост, а това е радостта на народа”. Това е „отличителен белег на нашия християнски живот”. Когато паметта се приближава, „тя стопля сърцето и дарява радост”, посочи Светият Отец:

„Тази радост е нашата сила. Радостта от близостта на паметта. Опитомената памет, която се отдалечава и се превръща просто в спомен, не стопля сърцето, не ни дава радост и сила. Тази среща с паметта е едно спасително събитие, тя е срещата с любовта Божия, който изгради нашата история и ни спаси; това е среща на спасението. Трябва да сме радостни, защото сме спасени”.

„Когато Бог идва и се приближава винаги е празник”, посочи Папата. Много пъти, констатира той, „ние християните се страхуваме от празника: от този обикновен и братски празник, който е дар на близостта на Господа”. Живота, прибави Папа Бергольо, „ни кара да отблъскваме тази близост и да съхраняваме само спомена от спасението, а не живата памет за него”. Църквата притежава своята „памет”: паметта от Страданието на Господ. Но и на нас се случва „да отдалечим тази памет и да я превърнем в спомен, в едно обикновено събитие”.

„Всяка седмица ходим на църква, или някой наш приятел е починал и отиваме на погребението му. И тази памет често ни отегчава, защото не е близка. Тъжно е, но понякога литургията се превръща в едно обществено събитие и не сме близо до паметта на Църквата, която е присъствието на Господ пред нас. Нека си представим сцената от книгата на Неемия: книжникът Ездра, който носи книгата съдържаща паметта Израилява и народът, който се приближава до своята памет и плаче: сърцето е стоплено, радостно, чувства, че радостта на Господ е неговата сила. И започва да празнува без страх”.

Нека поискаме от Господ благодатта, завърши Папа Франциск, „да пазим винаги близо до нас тази памет, една близка, а не опитомена памет и отдалечена от обикновения спомен”.

svt/ rv