Опасността от „анонимен атеизъм”

Съществува риск от един вид "анонимен атеизъм, което на практика означава да се живее, все едно, че Бог не съществува”. Това е предупреждението на архиепископа на Милано кардинал Анджело Скола, което отправи в своето пастирското писмо „Светът е полето за мисионерство” по време на тържествената литургия по случай откриването на Пасторалната година в архидиоцеза.

В писмото си, състоящо се от 72 страници и публикувано от „Чентро Амброзиано”, кардиналът се обръща към междинните поколения, хората между 25 и 50 годишна възраст, които той окачествява като „особено обезпокоени” и отбелязва, че те често приемат „известяването на Евангелието и живота на нашите общества като нещо абстрактно, далече от ежедневието”. Ето защо „все още жизненият народен католицизъм на нашата територия”, изтъква кардиналът, „трябва да се обнови, като се погрижи преди всичко за предаването на жизнено важното християнско наследство на новите поколения”.

Като се позовава на заглавието на писмото, кардинал Скола подчертава как светът е Божието поле, мястото, където Бог се проявява и Исус става причина за нашата свобода. Това впоследствие е и личният отговор, който позволява посятото добро семе да стане узряло жито. Християнската вяра показва своята плодовитост, като предоставя свобода на всички измерения на съществуванието, които могат да се обобщят в три аспекта: чувства, труд и почивка.

Що се отнася до първия аспект или емоционалната област, се отбелязва как чувството, което не стига до обективната любов (служенето), е сведено до чисто субективно чувство и въвежда временния характер на всяка една връзка.

Що се отнася до втория аспект или трудът, се подчертава как справедливостта налага да се търси политически избор и законодателни намеси, имащи за цел да улеснят икономическия подем, който да предостави перспективи за работна заетост на всички. Застрашена е и полагащата се почивка, тъй като са въведени начини на нейното ползване, които променят човека или го правят роб на вредни навици.

Затова кардиналът отбелязва, че в днешното време на промени, тези три аспекта от човешкия опит налагат едно преосмисляне от страна на всички вярващи. Трябва да се запитаме, например, защо християнското съдържание на думата любов изглежда „толкова малко привлекателно за чувствителността на нашето време”. Всички християни са призовани да проверят своето лично свидетелство, което е тяхното лично присъствие в обществото, изборът, който правят, докато християнските общности трябва да проверят начина на честване на неделната евхаристия, да се грижат за проявите на общността в човешкия живот. И Бог, със своето новаторско присъствие, иска да обнови цялата действителност. За да излезем от собствените си граници и да известяваме Евангелието, е необходимо свидетелство.

Пастирското писмо на кардинал Скола, следователно, е инструмент за размишление за смисъла и посоката на живота и кара да се придаде стойност на ежедневната работа на енорийските църкви, асоциациите и движенията.

Според кардинала, новите ориентации на плуралистичното общество трябва да се считат не толкова заплаха, колкото възможност за известяване на Евангелието и именно по този начин възнамерява да гледа на тях Амброзианската църква, като християните са призовани да бъдат „работници” на световно ниво.

man/rv