Папа Франциск: мирът и радостта знаци за Божието присъствие в Църквата

Не организацията или съвършената програма, а „мирът и радостта” са знаците за присъствието на Бог в Църквата. Това заяви Папа Франциск по време на литургията в религиозния дом „Санта Марта” във Ватикана.

В днешния евангелски откъс, учениците бяха ентусиазирани, правеха програми и проекти за бъдещето на зараждащата се Църква, дискутираха кой ще бъде най-големият и възпрепятстваха да се прави добро в името на Исус, онези които не принадлежаха на тяхната група (Лука 9, 46-50). Но Исус – обяснява Папата – ги изненадва, измествайки центъра на дискусията от организацията към децата: „Който е по-малък между тези – казва – той е най-голям!". Така, в първото четиво от пророк Захария (Зах. 8,1-8) се говори за знаци за присъствието на Бог: но не за „една хубава организация”, нито „едно чисто и съвършено управление”, а за възрастните, които седят по площадите и децата играещи около тях. Съществуващата опасност е да се отделят както възрастните, така и децата. Тежко е предупреждението на Исус към тези, които скандализират най-малките:

„Бъдещето на един народ е именно тук, при възрастните и при децата. Един народ, който не се грижи за своите възрастни и за своите деца, няма бъдеще, защото няма да има памет и обещания! Възрастните и децата са бъдещето на един народ! Колко е лесно да бъдат оставени настрана! Децата, успокоявайки ги с един бонбон, с една игра. А възрастните, на които не се позволява да говорят и в чиито съвети не се вслушваме".

Учениците – подчерта Папата – не разбираха:

„Разбирам, учениците искаха ефикасност, искаха Църквата да върви напред без проблеми и това можеше да се превърне в изкушение за Църквата: Църквата на функционализма! Добре организираната Църква! Всичко да е наред, но без памет и без обещания! Тази Църква така няма да напредва: ще бъде Църква на борбата за власт, на завистта между кръстените и много други неща, които съществуват, когато няма „памет и няма обещание”.

Ето защо, „жизнеността на Църквата не е дадена от документи и срещи „за да се планират и правят добре нещата”: това са необходими реалностти, но не са „знак за присъствието на Бог”:

"Знакът за присъствието на Бог е този, казва Господ: ‘Старци и старици ще седят по площадите на Ерусалим, всеки с бастун в ръка поради дълбоката старост. И улиците на тоя град ще се напълнят с момчета и момичета – защото ще играят по улиците му’. Игрите ни карат да мислим за радостта: това е радостта на Господа. А тези възрастни, седнали с бастун в ръка, спокойни, ни карат да мислим за мира. Мир и радост: тази е атмосферата в Църквата!”.

jp/ rv