Папата: Църквата е една за всички, но страда от "приватизации" и "злословие"

Където и да сме по света, съществува една само Църква за всички. Това подчерта Папа Франциск в катехистичната си беседа на генералната аудиенция, която проведе на изпълнения с поклонници и вярващи площад „Свети Петър”. „Църквата не означава еднообразие, а общение в любовта и свидетелството на Христос”, отбеляза Папата. Клеветите и брътвежите вредят на Църквата и я раняват.

Църквата по целия свят, с нейните три хиляди диоцеза, посочи Папа Франциск, „е една и е винаги една и съща за всички”. Но как е възможно това?, запита риторично Светият Отец. Това единение, отбеляза той, „се намира във вярата, надеждата и любовта”, в Тайнствата, които като колони крепят „единствената голяма сграда на Църквата”:

„Където и да отидем, дори и в най-малката енория, в най-отдалеченото кътче на тази земя, съществува една единствена Църква; ние се чувстваме като у дома, като в семейството, намираме се сред братя и сестри. Това е голям дар Божии! Църквата е една за всички. Не съществува Църква за европейците, африканците, американците или азиатците. Не, Църквата е само една!”.

Тя е също като едно семейство: „може да сме далече, разпръснати по света, но дълбоките връзки, които обединяват членовете на семейството остават винаги силни и устойчиви, независимо от разстоянието”. Папата даде за пример СМД в Рио де Жанейро, с младежите от цял свят събрани на Копакабана, където „имаше едно дълбоко единение, всички бяха единни и се чувстваше общението на една единствена Църква”:

„Нека се запитаме: дали като католик чувствам това единство? Дали като католик живея това единство на Църквата или не ме интересува, защото съм затворен в моята група, в моята нация и с моите приятели? Тъжно е да се види една "приватизирана" Църква заради този егоизъм и липса на вяра!”.

„Дали съм безчувствен или страдам когато чувам за страданието на многобройни християни по света, за преследваните и пожертвалите живота си в името на вярата?”, запита още Папата:

„Ще ви задам въпрос на който трябва да дадете отговор в сърцето си. Колко от вас се молят за преследваните християни? Нека всеки си отговори в сърцето. „Моля ли се за онзи брат, за онази сестра, който живее в трудна ситуация заради вярата си?”. Важно да погледнем извън нашата ограда, да се чувстваме Църква, едно Божие семейство!”.

Папата се позова на раните, които самите ние причиняваме на това единство. „Понякога се пораждат неразбирателства, конфликти, напрежения, разделения, които нараняват Църквата, лишавайки я от лика който ние искаме”. Ако погледнем към все още съществуващите разделения между християните, продължи Папата, „намираме трудност да направим напълно видимо това единение”:

„Бог ни дарява единството, но често ние се затрудняваме да го живеем. Необходимо е да го търсим, да изграждаме общението, да се възпитаме на общение, да преодолеем неразбирателствата и разделенията, започвайки от семейството, от църковните действителности, в икуменическия диалог. Нашият свят се нуждае от единство, нуждаем се от помирение, от общение, а Църквата е дом на общение”.

Папа посочи пътищата на Църквата за „съхраняване на единството”: смирение, нежност и великодушие:

„Истинското богатството е в това което ни обединява, а не в онова, което ни разделя. Това е богатството на Църквата. Нека днес всеки се запита: помагам ли са увеличаването на това единство в семейството, енорията, общността или съм причина за разделения с моето злословие?”.

Клюкарството, продължи Папа Франциск, наранява Църквата, причинява зло на енориите и общността. Ето защо, предупреди той, „християнинът трябва да се замисли дълбоко преди да започне да клюкарства и с търпение и саможертва да полага усилия са възстановяването на общението”.

Светият Отец Папата завърши катехистичната си беседа подчертавайки, че „Светият Дух е двигателя за единението на Църквата”. Светият Дух, прибави той, „е хармония и винаги поражда хармония в Църквата, която е хармонично единство в многообразието на култури, езици и начини на мислене”:

„Светият Дух е двигателят. Затова е важна молитвата, която е душата на нашите усилия за общение и единство. Молитва към Светия Дух, за да дойде и обедини Църквата”.

svt/ rv