2013-09-25 13:24:16

Да опазим водата: нашето общо бъдеще


„Туризмът и водата: да опазим нашето общо бъдеще”. Това е темата на Международния ден на туризма, който се чества на 27 септември. По повод на тази среща, Папският пасторален съвет за мигрантите и пътуващите разпространи послание, отправено към сферата на туризма, с призив за отговорно и етично поведение при използването на водата и въобще за опазването на Творението.


„Без вода няма живот”, се казва в посланието, подписано от председателя на Папския пасторален съвет за мигрантите и пътуващите, кардинал Велио, както и от секретаря монс. Калататипарамбил. Въз основа на данните, Ватиканското ведомство припомня, че през 2012 г. туристите по света са били повече от един милиард и в същото време един на всеки трима души живее в страна, в която има недостиг на вода. През 2030 г. има вероятност този недостиг да засегне почти половината от световното население. Също така около един милиард хора по света нямат достъп до питейна вода. Ето защо връзката между „екологичен и устойчив туризъм” и опазването както на водните ресурси, така и на цялата Планета, е неразривна. Туризмът, се чете в посланието, ще бъде наистина от полза, когато успее да управлява ресурсите въз основа на критериите на „зелената икономика”, чието отражение върху околната среда трябва да бъде в приемливи граници”.


Затова се обръща внимание на „принципа на предназначението на земните блага за всички хора, което е естественото и изконно право. В посланието се казва още, че Сътворението е „Божи дар”, който трябва да опазваме със съзнанието на стопани, а не на господари”. Изтъква се, че водата е свързана с литургията и ни припомня „Божията любов към човечеството”. От Великденското бдение до ритуала на Кръщението, от библейските разкази за потопа и преминаването през Червено море, до епизодът от евангелието за миенето на нозете, се чете още в посланието, „водата ни говори за живот, за пречистване, за обновление и за трансценденталност”. Исус също е представян като ”извор на жива вода”, като „този, който утолява жаждата”, а жаждата, това са „най-съкровените въжделения на човешкото сърце, което търси истинско щастие извън самите нас”.


Затова Папският съвет се обръща към всички, които работят в сектора на туризма, „да бъдат отговорни при управлението на водата”, за да може наистина тя да бъде „източник на богатство на всички нива: социално, екологично, културно и икономическо” и за да се избегне последствията от „лошото управление” на природните ресурси да бъдат в тежест на бъдещите поколения.


Ето защо политици, предприемачи и самите туристи трябва „да променят начина си на мислене, което ще доведе и до друг начин на живот, отличаващ се с умереност и самодисциплина”, като туристът трябва да стигне до убеждението, че „не всичко е позволено”, въпреки финансовите възможности на всеки един.


В заключение Папският съвет припомня, че опазването на Творението е „важна тема за Папа Франциск” и той често се спира на нея, още от началото на своя понтификат.


Предлагаме пълния текст на посланието на Кардинал Антонио Мария Велио


"Папски пасторален съвет за мигрантите и пътуващите

Послание по повод на Международен ден на туризма (27 септември)

„Туризмът и водата: да опазим нашето общо бъдеще”


На 27 септември ще честваме Международния ден на туризма, чиято тема, избрана от Световната организация по туризъм, гласи: „Туризмът и водата: да опазим нашето общо бъдеще”. Тя е в съответствие с „Международната година на водното сътрудничество” и се вписва в контекста на международното десетилетие „Водата, извор на живот” (2005 – 2015), обявено от Генералната асамблея на ООН, за се подчертае, че „водата е съществена за устойчивото развитие, особено за опазването на околната среда и за премахването на бедността и глада, тя е крайно необходима за здравето и благоденствието на човека и за постигане на целите за развитие през третото хилядолетие”.


Светият Престол също желае да се присъедини към честването и да даде своя принос от характерната за него гледна точка, като съзнава важността на туризма в настоящия момент и предизвикателствата и възможностите, които той предлага на нашата дейност за евангелизиране. Туризмът е един от икономическите сектори с най-широк и бърз растеж на световно ниво. Не трябва да се забравя, че миналата година бе задмината целта един милиард световни туристи, към които трябва да се прибавят още по-големите цифри на местния туризъм.


За туристическия сектор водата има ключово значение, тя е благо и ресурс. Благо, тъй като непосредствено привлича хората и един милион туристи се стремят да се наслаждават на този природен елемент през почивката си, като за дестинация избират някои екосистеми, в които водата е най-характерния белег (влажни зони, плажове, реки, езера, водопади, острови, ледници, са само някои от тях). В същото време, водата е и ресурс за туристическия сектор и е крайно необходима за хотелите, ресторантите и свободното време.


С поглед, обърнат към бъдещето, туризмът ще бъде истинско предимство само ако успее да управлява ресурсите въз основа на критериите на „зелената икономика”, чието отражение върху околната среда се ограничава в допустими граници. Ето защо ние трябва да насърчаваме един екологичен и разумен туризъм за устойчиво развитие, който със сигурност може да спомогне за създаването на работни места, за подкрепяне на местната икономика и за намаляване на бедността.


Несъмнено туризмът може да играе съществена роля за опазването на околната среда, тъй като може да бъде неин голям съюзник, но в същото време и неин голям враг. Например, ако поради лесно и бързо търсене на икономическа полза, се позволи на туристическата промишленост да замърси дадено място, то ще престане да бъде желана за туристите цел.


Знаем, че водата, ключ за устойчивото развитие, е основен елемент за живота. Без вода няма живот. „Въпреки това, с всяка година се увеличава нуждата от този ресурс. На всеки трима, един живее в страна, в която има от умерен до висок недостиг на вода и е възможно през 2030 г. този недостиг да засегне почти половината от световното население, така че търсенето може да надхвърли с 40% предлагането”.


По данни на Обединените нации, около 1 милиард души нямат достъп до питейна вода. Предизвикателствата, свързани с този проблем, ще се увеличат значително през последните години, преди всичко защото водата е лошо разпределена, замърсена, разхищавана или пък се използва неправилно или несправедливо, към това се добавят и последиците на климатичните промени. Туризмът също често се конкурира с другите сектори за употребата на водата и не рядко се констатира, че водата се прахосва в изобилие в туристическите структури, докато е недостатъчна за населението наоколо.


Устойчивото управление на този природен ресурс е предизвикателство, което е свързано с обществото, икономиката и околната среда, но преди всичко има етически характер, като се тръгне от принципа за универсалното предназначение на земните блага, който е естествено право, на което трябва да се подчини цялата правна уредба, отнасяща се до тези блага. Социалната доктрина на Църквата настоява за действието и прилагането на този принцип, като ясно се позовава на водата.


Естествено, нашият ангажимент в полза на опазване на Творението се поражда от признаването му като Божи дар за цялото човечество и от вслушването в искането на Създателя, който ни призовава да го пазим със съзнанието на стопани, а не на господари на този дар.


Вниманието към околната среда е важна тема за Папа Франциск. Още от началото на своя понтификат той призова „да бъдем пазители на Творението, на Божия план за природата, да се грижим за другия, за околната среда”. Той каза още „да не позволяваме знаците на разруха и смърт да придружават развитието на нашия свят”, като припомни, че „всичко е поверено на човека и това е отговорност, която засяга всички нас”.


Задълбочавайки този въпрос, Светият Отец изтъкна: „Да поддържаме и опазваме Творението е указание, дадено от Бога не само в началото на историята, но на всеки един от нас; то е част от Божия план, означава отговорно развитие на планетата, превръщането й в градина, в място, обитаемо за всички /…/. Ние обаче често сме ръководени от високомерието на властта, на притежанието, на манипулирането, на експлоатирането; не опазваме Творението, не го считаме за дар, за който да полагаме грижа. Губим усещането за изненада, съзерцание, вслушване в Творението”.


Ако с нашето поведение успеем да започнем да се вслушваме, ще разберем как водата ни говори и за своя Създател, като ни припомня неговата любов към човечеството. Красноречива в тази връзка е молитвата за благославянето на водата в римската литургия както по време на Пасхалното бдение, така и при кръщелния ритуал, в която се припомня, че Господ си е послужил с този дар, като знак и спомен за неговата доброта: Сътворението, потопът, който слага край на греха, преминаването през Червено море, с което се слага край на робството, кръщаването на Исус в река Йордан, измиването на нозете, което става повеля за любов, водата, която излиза от гръдния кош на Христос, поръчението на Възкръсналия Спасител да има последователи и да ги кръщава… всичко това е крайъгълен камък в историята на Спасението, където водата има голямо символично значение.


Водата ни говори за живот, за пречистване, за възраждане и трансценденталност. В литургията, водата е израз на Божия живот, който ни се предава чрез Христос. Самият Исус се представя като онзи, който утолява жаждата, “Ако някой вярва в Мене, реки от жива вода ще потекат от утробата му, (Йоан 7,38) и в разговора си със Самарянката казва: „който пие от водата, която аз ще му дам, той вовеки няма да ожаднее” (Йоан, 4, 14). Жаждата възкресява най-съкровените копнежи на човешкото сърце, провалите и търсенето на истинско щастие извън самите нас. И Христос е този, който поднася водата, която утолява жаждата на вътрешните потребности, извор на обновлението и пречистващото къпане, Той е извор на жива вода.


Затова трябва да потвърдим, че всички онези, които работят в областта на туризма, са твърде отговорни за управлението на водата, за да може този сектор да бъде наистина източник на богатство на социално, екологично, културно и икономическо ниво. И докато трябва да се действа, за да се възстановят причинените щети, трябва също така да се подкрепи рационалното използване на водата и да се намали до минимум вредното влияние върху околната среда, като се лансират подходящи политики и предоставят ефикасни средства, които да спомогнат за опазването на нашето общо бъдеще. Нашето поведение спрямо природата и лошото управление на нейните ресурси, не могат да тежат върху другите и още по-малко върху бъдещите поколения.


Затова е необходима по-голяма твърдост от страна на политиците и на предприемачите, тъй като всички са на ясно с предизвикателствата, свързани с водния проблем и съзнават, че са необходими конкретни, обвързващи и осъществими ангажименти.


Ситуацията изисква преди всичко промяна на начина на мислене, което да доведе до промяна в поведението и начина на живот, който да се характеризира с умереност и самодисциплина. Трябва да се направи така, че туристът да съзнава и да мисли за отговорността и отражението върху околната среда на неговото пътуване. Той трябва да стигне до убеждението, че не всичко му е позволено, дори и ако личните му икономически възможности позволяват това. Трябва да възпитаваме и насърчаваме малките жестове, които ще спомогнат да не се разхищава и замърсява водата и същевременно да се оцени още повече нейното значение.


Нека желанието на Папата да стане и наше, всички „да положим сериозни усилия за защита и опазване на Творението, да сме внимателни към всеки човек, да се борим срещу културата на разхищението и да насърчим културата на солидарността и срещата”.


Със Свети Франциск, „беднякът от Асизи”, да издигнем нашата възхвала към Бог, благодарейки за неговите творения: „Хвален си Господи мой, за сестрата вода, която е много полезна, и смирена, и безценна, и чиста”.


Ватикански град, 24 юни 2013 г.

Кардинал Антонио Мария Велио

man/rv







All the contents on this site are copyrighted ©.