Папа Франциск: Тайнството не е магически ритуал, а среща с Исус

Исус ни чака винаги, това е смирението на Бог. Това потвърди Папа Бергольо на сутрешната литургия в религиозния дом Санта Марта. Папата, който се спря на псалма, „Ще ходя с непорочно сърце” (Пс 122), подчерта, че Тайнството не е един магически ритуал, а срещата с Исус, който ни придружава в живота.

В историята на Божия народ, отбеляза Папата, има „хубави моменти, носещи радост”, но и лоши моменти на скръб, мъченичество и грях”:

„Както в тъжните, така и в хубавите моменти, има нещо, което е постоянно: присъствието на Господ . Той никога не изоставя своя народ! Защото този ден, на първия грях, той взе едно решение и един избор: да направи Историята със Своя народ. И Бог, който няма история, защото е вечен, пожела да върви със своя народ. Нещо повече: да стане един от нас, в Исус. А това ни говори, разказва ни за смирението на Бог”.

Това показва, че величието на Бог е в неговото смирение: „Пожела да върви със своя народ”. И когато неговият народ „се отдалечава от Него с греха, с идолопоклонничеството”, Той е там и чака. Исус, продължи, идва с това смирение”. Иска да върви с Божия Народ,
да върви с грешниците; да върви с горделивите”. Господ, посочи Папа Франциск, направи много, „за да помогне на горделивите сърца на фарисеите”:

„Смирение. Бог винаги ни чака. Бог е редом до нас, Бог върви с нас, смирен и очакващ ни винаги. И Църквата пее с радост това смирение на Бог, за което ни говори Псалмът. ‘Ще отидем с радост в дома Господен’, защото той ни придружава, Той е с нас. Господ Исус ни придружава и в нашия личен живот: с Тайнствата, което не е един магически ритуал: то е срещата с Исус Христос”.

Исус е наш „спътник по пътя”. Също и Светият Дух – подчерта – ни придружава и ни учи на всичко, което ние не знаем и ни припомня всичко, на което Исус ни научи”. Така ни „кара да чувстваме красотата на добрия път”. „Бог-Отец, Синът и Светият Дух – продължи Папа Франциск – са наши спътници по пътя. И това, продължи, Църквата го отслужва „с голяма радост, също и в Евхаристията”, с четвъртата евхаристична молитва, където се пее голямата любов на Бог, който пожела да бъде смирен, да бъде спътник по пътя с нас, пожелал да бъде нашата История”:

„И ако Той е влязъл в нашата История, нека влезем и ние в неговата История, или да му поискаме благодатта да ни остави да напишем Неговата история: Той пише нашата История. Която е сигурна”.

jp/ rv