Кардинал Скола закри честванията за 1700 години от Миланския едикт

С тържествена литургия на стадион „Чаир” в Ниш, Сърбия, завършиха честванията за 1700 години от Миланския едикт на император Константин Велики. Литургията бе предстоятелствана от архиепископът на Милано и специален пратеник на Папата, кард. Анджело Скола, който отправи апел за помирение и мир. На заключителното събитие взеха участие повече от 30 епископи и повече от 3 хиляди вярващи от всички територии на бивша Югославия и съседните държави. Освен това присъстваха делегации на Православната църква, мюсюлманската и еврейска общност, както и представители на гражданските власти, сред които президента на Република Сърбия, Томаслав Николич и представители на сръбската царска фамилия Караджорджевич.

Според кард. Скола, присъствието на кардинали и преди всичко на епископи от страните на бивша Югославия, и с тях преди всичко младежите, „е изключителен знак за помирение и, че тези народи са тръгнали по пътя на мира”. Смятам, споделя пред Радио Ватикана кардиналът, че „този жест заслужава един дълбок размисъл от страна на всички Църкви в Европа, но и от страна на всички живеещи в съвременното гражданско общество”.

Миланският едикт, посочва още кард. Скола, „бе началото за религиозната свобода, която в определен смисъл никога не бе напълно реализирана”. Въпреки това, тази тема „в днешното плуралистично общество се налага със сила и все още има много аспекти, които трябва да бъдат разяснени и задълбочени”. Религиите, отбелязва кардиналът, „не трябва да търсят привилегии, а трябва да могат да се изразяват публично, защото вярата живее вътре в един народ и винаги се стреми да се превърне в религия”. Ето защо, завършва кард. Скола, „религиозната свобода е опорната точка на едно наистина демократично общество, в което установените права са настина практикувани”.

Според архиепископът на Сараево, кард. Винко Пулич, „честванията на Миланския едикт отправят едно силно послание: религиозната свобода все още не е реализирана във всички страни. Трябва да се търси равенството, уважението, пътя на диалога и съжителството, което все още липсва в много страни”. За реализирането на това, е необходимо да се „подкрепят младежите, за да могат изхождайки от вярата да създадат един по-добър климат в този континент, тази страна, регион и цяла Европа”.