Папа Франциск: католическите лекари, свидетели на културата на живота

Всяко абортирано дете „притежава лика на Господ”. Това посочи Папа Франциск по време на аудиенцията с медиците от Международната федерация на Католическите лекарски асоциации, които прие в Климентинската зала във Ватикана. Поводът за срещата е Х Международна конференция на тема „Новата евангелизация, акушерската практика и грижата за майките”.

На срещата Папата отправи настойчив призив към католическите медици „за защитават решително живота”. Днес, отбеляза Папата, „разпространената култура на непотребното, ненужното, поробва сърцата и разума на мнозина. А това има много висока цена: изисква премахването на човешки същества, особено ако са физически или социално слаби”:

„Всяко неродено дете, осъдено несправедливо на смърт чрез аборта, има лика на Исус Христос, лика на Господ, който още преди да се роди,и веднага след раждането си изпита отхвърлянето от страна на света. Възрастните хора също, независимо дали са болни или в края на живота си, нося лика на Господ. Не могат да бъдат изхвърлени, както ни предлага културата на ненужното!”.

Папата припомни документът на Конгрегацията за Доктрината на вярата за „Доброволното прекъсване на бременността”, който подчертава, че „първото право на човека е неговият живот”. В беззащитното човешко същество, отбеляза Папа Франциск, „всеки един от нас е призван да разпознае лика на Господ, който в своята човешка плът изпита безразличието и самотата на които често осъждаме най-бедните, както в развиващите се страни, така и в богатите”:

„Вещите имат една цена и се продават, но хората имат достойнство, струват повече от вещите и нямат цена. Многократно сме изправени пред ситуации, в които животът е най-евтиното нещо. Затова, вниманието към човешкия живот в неговата цялост през последните години се превърна в истински приоритет за поучителната власт на Църквата, по-специално към живота на беззащитните като, хората с увреждания, болните, децата в майчината утроба, малките деца и възрастните”.

Папа Франциск се спря и на настоящия исторически момент в който сме свидетели на „една парадоксална ситуация” за лекарската професия. От една страна, отбеляза Папата, „констатираме – и благодарим на Бог – прогрес в медицината, благодарение на учените, които неуморно и със страст се посвещават в търсенето на нови лечения”. От друга страна се среща „също опасността от загубата на идентичност на лекаря, който е призван да служи на живота”. „Културната дезориентация, превзе и онова, което изглеждаше непревземаемо: медицината”. Въпреки, че по естество тя е в служба на живота, продължи Светият Отец Папата, „здравните професии са подтикнати понякога да не зачитат самия живот”. Цитирайки Енцикликата „Любов в истината”, Папата припомни, че „отвореността към живота е центъра на истинското развитие”:

„Тази парадоксална ситуация се наблюдава във факта, че докато се присъждат нови права на човека, понякога също предполагаеми права, не винаги живота се закриля като първостепенно и първоначално право на всеки човек. Крайната цел на всяко медицинско действие остава винаги закрилата и насърчаването на живота”.

На гениколозите по-специално Папата припомни, че „в светлината на вярата и разума” те трябва да признаят „майчинството, като основна мисия на жената, както в бедните страни, където ражданията крият все още опасност за живота, така и в развитите държави, където често майчинството не е взето достатъчно под внимание и не се насърчава”. Оттук и насърчението на Папата към тях да бъдат „свидетели и разпространители на културата на живота.

Да си католик, отбеляза Светият Отец, „води до една по-голяма отговорност”, по-специално към съвременната култура:

„Приносът за признаването на човешкия живот, на трансцедентното измерение, на белега на творителната дейност на Бог още от първият момент на зачатието е едно от задълженията на новата евангелизация, което изисква понякога да се върви срещу течението, заплащайки лично за това. Господ разчита и на вас за разпространението на „евангелието на живота”.

В тази перспектива, посочи Папата, „болничните гинекологични отделения са привилегировани места за свидетелство и евангелизация”, защото там, където Църквата е знак на присъствието на Живия Бог, се превръща същевременно в „средство за една истинска хуманизация на човека и света”. По този начин, както отбеляза Бенедикт ХVІ в словото си в Католическия университет „Пресвето Сърце Исусово” в Рим през 2012, „здравната структура се превръща в място, където лечението не е професия, а мисия”.

Накрая Папата пожела на всички лекари да припомнят „на всички, с думи и дела, че живата е винаги свещен, във всяка негов епат и възраст”:

„Не съществува човешки живот, който е по-свещен от друг, така както не съществува един човешки живот качествено по-значим от друг. Достоверността на една здравна система не се измерва само заради нейната резултатност, а преди всичко заради нейната любов и внимание към хората, чийто живот винаги е свещен и неприкосновен”.

svt/ rv