Папата Франциск: Църквата е милосърдна майка чиито обятия са винаги отворени за нейните чеда

Църквата е като една „търпелива, милосърдна и разбираща майка, която ни поставя в Божиите ръце”. Това посочи Папа Франциск в катехистичната си беседа на генералната аудиенция, която проведе на площад „Свети Петър”. Светият Отец продължи темата, започната на генералната аудиенция от миналата сряда, за „Църквата майка”, която показва на своите чеда „правилния път” в живота, придружава ги дори когато грешат и чрез молитвата ги поставя в ръцете на Господ. Всичко това, отбеляза Папата, извира от нейното сърце:

„Църквата е една милосърдна майка, която разбира, търси винаги да помогне и насърчи дори своите чеда, които са сгрешили и, които грешат. Тя никога на затваря вратите на своя Дом; не съди, а дарява Божията прошка и любов която приканва дори онези, които са паднали да се изправят и тръгнат отново на път. Майката не се страхува да влезе в нощите на своите деца, за да дари надежда. Църквата не се страхува да влезе в нашите нощи, когато в душата и съвестта ни царува мрака, за да ни дари надежда: Църквата е майка и прави така!”.

Случва се, отбеляза Папата, вече порасналото дете да се „отклони малко в живота” или да „поеме по пътища водещи към пропастта”. „Майката, винаги и във всяка ситуация, търпеливо придружава своите деца”, каза Папата. Това което я подтиква да го прави, продължи той, е „силата на любовта”; една майка знае да следи дискретно и с нежност пътя на своите деца и дори когато грешат, намира винаги начин да ги разбере, за да бъде близо до тях и да им помогне”:

„В моите родни места се казва, че майката дава най-скъпото за децата си. Това означава, че е способна да се жертва за своите деца, подтикната е да ги защитава винаги. Мисля си за майките, които страдат за своите деца в затвора или намиращи се в трудни ситуации: не се питат дали са виновни или не, продължават да ги обичат и чест търпят унижения, но не се страхуват, не престават да се даряват. Майките са способни на рискуват за своите деца”.

Това е така, отбеляза Папата, защото ги придружават още от първите мигове на техния живот, учейки ги, с нежност, обич и любов „да „вървят в живота”. Знаят кое е „важното, за да може детето да върви добре във живота”. Това, прибави Папата, не са го научили от книгите: „Университета на майките е тяхното сърце: там те се научават, как да водят напред своите деца. А това е толкова красиво!”.

Така е и с Църквата, продължи Светият Отец, която „насочва нашия живот, учи ни да вървим добре”. Позовавайки се на Десетте Божи заповеди, Папата посочи, че те ни „показват пътя по който да вървим, за да израснем, за да имаме опорни точки за нашето поведение”. Те не са „съвкупност от забрани”, а са „плод на нежността, на самата любов на Бог, който ни ги дари”. Оттук и призива на Папата да си ги припомним, защото може би, отбеляза той, „сме ги позабравили малко”. Трябва да гледаме положително към тях, защото те се отнасят за нашия начин на поведение към Бог, нас самите и другите:

„Те ни приканват да не си създаваме материални идоли, който ни заробват, а да си спомняме за Бог, да уважаваме родителите, да сме честни и зачитаме ближния. Опитайте се да ги видите от тази гледна точка и да се отнасяте към тях така сякаш са думи, поучения, които ни дарява нашата майка, за да вървим добре в живота. Майката не учи никога на онова, което е лошо, а иска само доброто за своите деца: това прави и Църквата”.

Също както една майка, така и Църквата знае да „иска, да хлопа на всяка врата за своите деца”, „но също и преди всичко на вратата на Божието сърце”, молейки се за тях и по-специално за най-слабите, най-нуждаещите се и онези, които са поели по грешните и опасни пътища на живота. Църквата, чрез молитвата „поставя в ръцете на Господ всички житейски ситуации на своите чеда”. Като се позова на своята визита в римската църква на „Свети Августин” в края на август, Папата припомни молитвите на Света Моника за обръщането на своя син и призова да се уповаваме в „силата на молитвата на Църквата”: „Господ чува нейните молитви и винаги съумява да ни изненада, когато най-малко го очакваме”:

„Мисля за вас, скъпи майки: как се молите неуморно за вашите деца! Продължавайте да се молите, да ги поверявате на Бог; Той има едно голямо сърце! Хлопайте с молитвата на вратата на Божието сърце за вашите деца. Това прави също и Църквата!”.

svt/ rv