2013-09-14 17:34:40

Папата прие акредитивните писма на посланик Кирил Топалов


Хилядолетните връзки между България и Светия Престол, ролята на католическата общност в българската история и „българските папи”, както и настоящите отношения с Ватикана, включително въпроса за „българската” църква на площад Фонтана ди Треви в Рим, бяха основните теми на срещата между Папа Франциск и новия български посланик към Светия Престол проф. Кирил Топалов. Повод за аудиенцията бе връчването на акредитивните писма на новият български посланик. Срещата с Папата продължи около 30 минути, а след това посланик Топалов проведе разговори и с държавния ватикански секретар Тарчизио Бертоне.

70 - годишният Кирил Топалов е шестият представител на българската държава във Ватикана след Кирил Маричков, Светлозар Раев, Владимир Градев, Валентин Божилов и Никола Калудов. Посланикът на България към Светия Престол е акредитиран и към Суверенния военен хоспиталиерен орден на Св.Йоан от Йерусалим, Родос и Малта (Малтийския орден) с който са установени дипломатически отношения през 1994.

Господин Топалов, как премина първата Ви среща с Папата?
Впечатлението ми от личния контакт с Папата потвърждава впечатлението, което този изключителен човек създава при общуването с него и от дистанция, институционално. Аз и моето семейство сме измежду щастливите хора, които миналата събота бяха на вечерното бдение във връзка със ситуацията в Сирия. Очаквах наистина едно силно слово, но може би това, което чух, надмина всички мои очаквания: чухме едно много институционално и едновременно с това много човешко, много топло слово, пълно с грижа за сирийския народ и за човека въобще. Слово, в което прозвучаха общокултурни и общочовешки тези за това, че главният залог за доброто бъдеще е общуването между хората, общуването между народите, общуването между политиците, срещата въобще. Това впечатление, което създаде Папа Франциск на бдението с прекрасното си слово, което не случайно беше поне десет пъти прекъсвано от спонтанни ръкопляскания, се потвърди в моя личен контакт с него. Разговаряхме за многовековните връзки между Светия Престол и българската държава: още от княз Борис, когато строи българската църква и християнизира българския народ, за връзките на Калоян с Папа Инокентий ІІІ и за умелата му дипломатическа борба, която във всички случаи той завършва успешно. Говорихме за католическите общности в България, които през османското владичество са „топлата връзка” между българското общество и развиващата се цивилизована Европа. Младежи от тези католически общини са отивали да учат в италианските колежи и университети, връщали са се с една висока, всестранна култура и образование, ставали са учители, писатели, свещеници, епископи, организатори на въстания, както знаем от опита с Чипровското въстание, най-мощното движение срещу чуждото робство през онези векове. Стана дума за първата българска печатна книга „Абагар”, която е осъществена от Филип Станиславов, католически епископ, тук в Рим в средата на ХVІІ век, за първата българска история, която Петър Богдан написва горе-долу по същото време, за приноса на Петър Парчевич, чиято 400-годишнина чествахме миналата пролет в Чипровци с участието на президента и за канференцията там, на която аз изнесох доклад за културната дейност на българскитге католици през вековете, както и за тазигодишната конференция пак там с участието на вицепрезидента г-жа Маргарита Попова.. Говорихме за Папа Ронкали, който е вторият „български” Папа, а не единственият, както всички смятат, защото първият е Формоза. Това е онзи кардинал, когото Папата изпраща при княз Борис, а след връщането си от България става папа. Така че ето, двама висши духовници са минали през България, преди да станат Папи в Рим. Говорихме и за нашите културни връзки, затова, че италианската култура е позната в България, че в България има италиански лицей, където се изучават италианската култура и италианският език, за вековните, отново ще кажа, връзки между българския и италианския народ, в културно, в политическо, в религиозно и във всякакво друго отношение.

Беше ли засегнат въпросът за православната литургия в църквата при „Фонтана ди Треви”?
Както в разговора с Папата, така и в беседата с кардинал Бертоне, бяха засегнати много съществено два важни въпроса. Единият е за традицията, свързана с Кирилометодиевото дело и с посещенията на българска официална делегация, която се среща с Папата на 24 май и прави поклонение на гроба на Свети Кирил в базиликата „Сан Клементе”. Получихме категорични уверения, че тази традиция ще продължи и занапред. Също така получихме уверение за благоприятно решение за църквата, която Йоан Павел ІІ отстъпи за литургично ползване от българската православна общност. Проблемите вече са преодолени и в скоро време очакваме тя отново да заработи, още повече, че има и училище към нея. Получихме уверение, че тези традиции ще продължат и останахме с най-добри пожелания и готовност за сътрудничество, което да бъде взаимно полезно.

Доловихте ли какво мисли Папата за България, какво се таи в неговото сърце за нас българите и за отношенията между България и Светия Престол?
Усетих най-хубави чувства както от негова страна, така и от страна на държавния секретар монсеньор Бертоне. Оказа се, че те знаят и доста неща за България и си спомнят и стари изложби, които са показвани, и други прояви на културни връзки. Тоест, за тях България не е някаква далечна и непозната страна. Те знаят, че в техните архиви се съхраняват и историята на Петър Богдан, и много други ценни за нас документи. Те знаят много неща, ценят нашето сътрудничество и много разчитат на него.

Известният български учен, писател, драматург и общественик има опит и в дипломацията, като посланик в Гърция (1998-2002). Носител е на Големия кръст на Ордена на Феникс за изключителните си заслуги за развитието на българо-гръцките отношения и за интензивно културно и икономическо сътрудничество. Преди да прекрачи ватиканския праг, изпълнява длъжността секретар на президента Росен Плевнелиев за култура, религия и национална идентичност.

Преподава е литература в СУ “Св. Климент Охридски” и ЮЗУ, бил е професор в НАТФИЗ “Кр. Сарафов”, в Нов български университет и в Арт-колеж – София, както и в университета в Екс-ан Прованс, Франция. Член е на Международния ПЕН- клуб, на Сетовната елинистична академия „Аркадия”, на международната научна академия „Козмас Етолос” и други чуждестранни дружества. От 1997-1998 г. е директор на Народната библиотека “Св.Св. Кирил и Методий” в София и общински съветник 2003-2007.

Председател е на редица неправителствени организации, като Академия за балканска цивилизация, Дружество „Приятели на гръцката култура”, Национална асоциация „Г. Ст. Раковски” и др. Кирил Топалов е автор на много научни изследвания, на известни романи, някои от които филмирани, на поставяни в България и чужбина пиеси. Негови университетски възпитаници са няколко поколения български интелектуалци, учени, общественици и политици. Владее френски, гръцки, руски, английски и полски език.

dg/ rv








All the contents on this site are copyrighted ©.