Ниш посреща Въздвижението на Кръста Господен с реставрирана църква

На 14 септември, денят, в който се чества Въздвижение на Светия кръст Господен, в сръбския град Ниш, с литургично честване, предстоятелствано от архиепископа на Белград Станислав Хочевар, ще се открие реставрираната църква, чиито мозайки са направени от отеца йезуит Марко Иван Рупник, с помощта на Центъра „Ецио Алети” на Папския източен институт в Рим, чийто директор е самият творец. Това е приносът и участието на Католическата църква в тазгодишните чествания в Сърбия на 1700 години от Миланския едикт, издаден от император Константин, който е роден именно в Ниш.

По повод на годишнината от Миланския едикт, енорията и архидиоцеза в Белград са организирали и поклонничество на 20 и 21 септември. За събитието се очакват поклонници не само от цяла Сърбия, но и от Италия, Словения, Хърватия, Босна и Херцеговина. Предвижда се да дойдат 25.000 поклонници заедно с техните епископи. Тържественият момент на честванията ще бъде евхаристийното обожание на 21 септември, когато специалният пратеник на Папата, кардинал Скола, ще предстоятелства месата на стадион Каир в Ниш.

Построена през 1997 г., интериорът на енорийската църква беше останал без украса. Сега е завършена не само декоративната мозайка, но и оформянето на цялото вътрешно пространство. Олтарът и амвонът са в бял цвят, за да се изтъкне централното им значение. Мраморът е донесен от Словения, а стъклото за мозайката идва от Гърция. Цялата мозайка се състои от три части: олтарната картина, която изобразява Разпятието; Кръстният път с 14 молитвени спирания и кръщелният купел с изображението на Свети Йоан кръстител. Мозайките са дело на словенския отец Рупник, докато работите по реконструкцията на интериора бяха поверени на архитекта Паоло Марчано.

Приорът на Църквата, францисканският отец Нико Йозич обясни, че църквата ще бъде и светилище и добави: „затова в олтара ние поставихме парченце от реликвата на Христовия кръст, която получихме като дар от архиепископа на Милано кардинал Анджело Скола”.

Църквата, украсена с мозайките на отеца йезуит, отразяма срещата между богословие, изкуство и литургия, където Изтока и Запада показват най-доброто от себе си: първият – чрез догматично-духовната си традиция, предадена в художествените композиции, вторият – чрез свидетелството си за диалог между културите и съвремието. Парченцата от мозайката показват пътя на икуменизма, тъй като, както често казва отец Рупник, „материята не иска да се губи, тя иска да се запази и прави това, като се доверява на нашите ръце, за да ни накара да обичаме. И тъй като не трябва да обичаме само на думи, е нужно да се обърнем към Творението.

Отец Рупник припомня, че „е дошло времето, в което творците са призовани да строят църкви и чрез архитектурата и изкуството да отличават паметта, мъдростта и духовния живот на Църквата, която винаги, по всяко време, приема онзи, който прекрачи прага й”.

man/rv