Сто хиляди на молитвеното бдение за мир с Папата: войната не е пътя водещ към мира
„Никога повече война,
никога повече война!”: това бе силният вик издигнат от Папа Франциск пред повече от
сто хиляди души, вярващи и невярващи, събрали се на площад „Свети Петър” за молитвеното
бдение в Деня на молитва и пост за мир в Сирия и целия свят. „Войната – каза Папата
– никога не е пътя, водещ към мира”. Идолопоклонничеството към властта, добави той,
„превръща хората в новия Каин, които правят все по-зловещи причините, оправдаващи
техните насилия”.
Светът, който искаме е „свят на хармония и мир”, така както
го създаде Бог. Въпреки това, отбеляза Папата, съществуват „насилията, разделенията,
сблъсъците и войните”. За размишлението си Папа Франциск се позова на библейския разказ
за сътворението на света: едно прекрасно Божие дело, „накърнено, когато човек престава
да гледа към хоризонта на красотата и добротата” и „се затваря в своя егоизъм”:
„Когато
човек мисли само за себе си, за своите интереси и се поставя в центъра на всичко,
когато е очарован от идолите на властта и господството, когато се поставя на мястото
на Бог, тогава разрушава всички връзки, разрушава всичко; отваря вратата на насилието,
безразличието и конфликта”.
Когато човек, продължи Папа Франциск, „прекъсне
хармонията с творението, посяга на брата си, за да го убие”, превръща се в Каин. „Така,
брата, който трябва да бъде пазен и обичан се превръща във враг, който да се пребори
и убие”:
„Във всяко насилие и във всяка война се възражда Каин. Също и днес
продължаваме тази история на сблъсъка между братя, също и днес посягаме срещу нашия
брат”.
От каменната епоха до третото хилядолетие това човешко поведение
не се е променило:
„Усъвършенствахме нашите оръжия, нашето съзнание е притръпнало,
направихме по-зловещи нашите причини, за да се оправдаваме. Продължаваме да сеем разруха,
болка и смърт, сякаш е нещо нормално! Насилието и войната носят само смърт, говорят
за смърт! Насилието и войната са езика на смъртта!”.
Но след „хаоса на
потопа”, подчерта Папата, „дъжда престава: появява се дъгата и гълъба донеся маслинената
клонка”:
„Мисля си за онова маслинено дърво, което представителите на различните
религии засадиха в Буенос Айрес, на площад „Майо”, през 2000г., искайки прекратяването
на войната и възцаряването на мира”.
„Възможно ли е да се намери друг път?
Можем ли да излезем от тази спирала на смъртта? Можем ли да се научим отново да вървим
по пътищата на мира?, запита Папата:
„Тази вечер, искам от всяко кътче на
земята да се издигне вика: „Да, възможно е за всички! Искам всеки един от нас, от
най-малкия до най-големия, от онези призвани да управляват народите, да кажем с висок
глас: Да, искаме го!”.
Християнската вяра, отбеляза Папата, „ни подтиква
да гледаме към Кръста. „Колко бих желал – сподели Папа Франциск – само за миг всички
мъже и жени с добра воля да отправят погледа си към Кръста! Там можем да намерим отговора
на Бог!”:
„Там, не се отговори на насилието с насилие, на смъртта с езика
на смъртта. В тишината на Кръста мълчи грохота на оръжията и говори езика на помирението,
диалога и мира. Искам да изпрося от Господ, тази вечер, ние християните, братята от
другите религии, всеки мъж и жена с добра воля да извика силно: насилието и войната
никога не са пътя водещ към мира!”.
Оттук и призива на Папата „да се вгледаме
дълбоко в нашата съвест”, за да чуем онези думи, които ни казват: „излез от твоите
интереси, които атрофират сърцето, преодолей безразличието, което прави сърцето нечувствително
към другия, победи твоите причини за смъртта и отвори се за диалога и помирението”:
„Погледни
към болката на твоя брат – мисля си за децата, само за тях – погледи към неговата
болка и не му причинявай друга, спри ръката си, възстанови прекъснатата хармония;
но не със сблъсъка, а чрез срещата! Нека спре шума на оръжията! Войната бележи винаги
провала на мира, тя винаги е поражение за човечеството. Нека още веднъж отекнат думите
на Павел VІ: „Никога повече едни срещу други, никога повече!.. Никога повече война,
никога повече война”. (Слово към Обединените Нации, 4 октомври 1965)
„Мирът
се утвърждава само чрез мира – подчерта Папата. Този мир, който не е чужд на задълженията
на справедливостта, а е подхранван от саможертвата, милосърдието, търпимостта и любовта”.
(Послание за Световния ден на мира, 1976 г):
„Прошка, диалог и помирение
са думите на мира: за обичания сирийски народ, за Близкия Изток, за целия свят! Нека
се молим за помирението и мира, нека работим за помирението и мира, нека всички се
превърнем, във всяка житейска среда, в мъже и жени на помирението. Амин!”.