През септември почетният Папа Бенедикт ХVІ се моли хората да преоткрият в тишината гласа на Бог, а преследваните християни да бъдат пророци на Христовата любов

Общи молитвени намерения
"За да могат съвременните хора, често разсеяни от шума, да преоткрият значението на тишината и да се вслушат в гласа на Бога и на своите братя и сестри”. Така е формулирано общото молитвено намерение за месец септември на почетния Папа Бенедикт XVI. В него Светият Отец говори за мълчанието, не като израз на пасивност или липса на реч или слова, а като положителен и активен компонент, който подхранва размишлението, като така подобрява качеството на словото ни, себепознанието ни и общуването ни с другите. Именно в тишината е възможен конструктивният размисъл за себе си, за ценностите и значението на живота. Шумът от друга страна улеснява пренебрегването на другите и на себе си, прави ни нечувствителни и ограничава възможностите ни за комуникация. Тишината същто така е важно условие за духовното ни израстване и за връзката ни с Бог. Без тишаната около и в себе си е невъзможно да чуем гласа на Бог.
*******
"Тишината е неразделна част от общуването; без нея, думи, богати на съдържание, не могат да съществуват, посочва почетният Папа Бенедикт XVI в посланието си за 46-я Световен ден на социалните комуникации, отбелязан на 24 януари 2012 г. В тишината, ние сме по-способни да чуем и да разбираме себе си; идеитe ни се зараждат и придобиват дълбочина, по-ясно разбираме какво искаме да кажем и какво да очакваме от другите и избираме как да се изразим. С мълчанието позволяваме на другия да говори, да се изрази и избягваме да бъдем подвластни на думи и идеи, които не сме проучили достатъчно. По този начин се създава пространство за взаимно вслушване и се дава възможност за задълбочаване на човешките взаимоотношения. Именно в тишината, влюбените общуват най-истински: жестове, изражения на лицето и езика на тялото са знаци, чрез които те разкриват себе си един на друг. Радост, безпокойство и страдание също могат да бъдат предадени в тишина, която им дава особено красноречив начин на проява. Тишината води до по-активно общуване, изискващо чувствителност и способност за слушане, които често давaт яснота на истинската мярка и естество на отношенията, изтъква Бенедикт XVI. Когато посланията и информацията са в изобилие, тишината е от съществено значение, ако искаме да разграничим важното от незначителното или второстепенното. Задълбоченият размисъл ни помага да открием връзките между събития, които на пръв поглед изглеждат несвързани, да правим оценки, да анализираме послания, това дава възможност да споделяме внимателно обмислени и уместни становища и тaкa се създава автентична съвкупност от споделени знания. За да се постигне това, е необходимо да се разработи подходяща среда, нещо като "еко-система", която да поддържа точното равновесие между тишината, думите, образите и звуците.

Особено внимание трябва да се отдели на различните видове уеб сайтове, приложения и социални мрежи, които могат да помогнат на хората днес да намерят време за размисъл и достоверно търсене на отговори, както и създаване на пространство за тишина и поводи за молитва, медитация или споделяне на Божието Слово, отбелязва почетният Папа. В кратки фрази, често не по-големи от стих от Библията, могат да бъдат споделяни дълбоки мисли, при условие че, въвлечените в разговорa, не пренебрегват култивирането на собствения си вътрешен живот. Едва ли е изненадващо, че различни религиозни традиции, смятат самотатa и мълчанието за привилегировани състояния, които помагат на хората да преоткрият себе си и онази истина, която дава смисъл на всичко. Бог от Библейското откровение говори също без думи: "както показва Кръстът на Христос, Бог говори чрез мълчанието си. Мълчанието на Бог, изпитването на отдалечеността на Отeц Вседържител, е решаващ етап в земния път на Сина Божи, въплътеното Слово .... Мълчанието на Бог удължава звука на Неговите по-ранни думи. В тези моменти на тъма, Той говори чрез тайнството на Своето мълчание" (Verbum Domini, 21). Красноречието на Божията любов, живяна до точката на върховното себедаряване, говори в мълчанието на Кръста. След смъртта на Христос настава страшна тишина над земята и на Велика събота, когато "Царят спи… и Бог, който бе заспал в плътта, отиде да събуди тези, които спяха от векове " (вж. Часослов, Велика събота) Божият глас прозвучава, изпълнен с любов към човечеството.

Ако Бог ни говори в тишината, ние от своя страна също откриваме в тишината възможност да говорим с Бог и за Бог, подчертава Светият Отец. "Имаме нужда от тази тишина, която става съзерцание, което ни въвежда в тишината на Бог и ни отвежда до мястото, където Словото, изкупващото Слово, се ражда" (Проповед но литургията с членове на Международната богословска комисия, 6 октомври 2006 г.). Говорейки за величието на Бог, нашият език, винаги ще се оказва незадоволителен и трябва да направим място за мълчаливо съзерцание. От тoвa съзерцание, с цялата си вътрешна сила, извира неотложното чувство за мисия, непреодолимото задължение "да предадем това, което сме видели и чули", така че всички да могат да влязат в общение с Бог (1 Йоан 1, 3). Мълчаливото съзерцание ни потапя в извора на тази любов, която ни насочва към нашите ближни, така че да можем да почувстваме страданието им и да им предложим светлината на Христос, посланието Му за живот и спасителния Му дар на пълнотата на любовта.

В мълчаливо съзерцание, посочва Бенедикт XVI, вечното Слово Божие, чрез Когото бе създаден света, става все по-силно присъстващо и ние ставаме наясно с плана на спасението, което Бог осъществява в историята ни с думи и дела. Както Вторият Ватикански събор ни напомня, Божието откровение е изпълнено с "дела и думи, имащи вътрешно единство: делата, грижливо положени от Бога в историята на спасението демонстрират и потвърждават учението и реалностите означени с думи, а думите провъзгласяват делата и изясняват тайнството, съдържащо се в тях "(Dei Verbum, 2). Кулминационната точка на този план на спасението е личността на Исус от Назарет, посредникът и пълнотата на цялото откровение. Той ни извести истинското лице на Бог Отец и чрез Своя Кръст и Възкресение ни изведе от робството на греха и смъртта до свободата на Божии чеда. Основният въпрос за смисъла на човешкото съществуване намира в тайната на Христос отговор способен да достави мир на неспокойното човешко сърце. Мисията на Църквата извира от това тайнство и именно това тайнство подтиква християните да станат носители на надежда и спасение, свидетели на тази любов, която насърчава човешкото достойнство и изгражда справедливостта и мира.

Слово и мълчание. Част от процеса на общуването е да се научим да слушаме и размишляваме, както и да говорим. Това е особено важно за тези, ангажирани с мисията на евангелизацията: както мълчанието, така и словото, са съществени елементи, неделими от дейността на Църквата посредством комуникациите за обновеното провъзгласяване на Христос в съвременния свят. На Пресветата Богородица, отбелязва в заключение почетният Папа, която с мълчание "се вслушва в Словото и го кара да разцъфти" (молитва пред Пресветия Дом, в Лорето, 1 септември 2007 г.), поверявам цялото дело на евангелизацията та Църквата посредством средствата за социална комуникация.

(Бенедикт XVI послание за 46-тия Световен ден на социалните комуникации, 24-ти януари, 2012 г.)

Мисионерски молитвени намерения
„За да могат Християните, жертва на преследвания в много части на света, чрез своето свидетелство, да бъдат пророци на Христовата любов”. Така е формулирано мисионерското млитвено намерение на почетния Папа Бенедикт XVI за месец септември. В него Светият Отец набляга на задължението и необходимостта да пазим и зачитаме достойнството на всяко човешко същество във всеки етап от неговия живот. Това, подчертава Папата, е най-важното условие за мира в света. Бенедикт XVI настоятелно подчертава, че Църквата винаги е отстоявала и ще отстоява основните права на всеки човек, сред които са правото на живот, мирното съществуване и свобода да изповядва публично религиозните си убеждения

********
“Задължението да зачитаме достойнството на всяко човешко същество, в чиято природа е отразен образът на Създателя, означава, чe човек не може да бъде тертиан според нечия воля”, посочва Бенедикт XVI в Посланието си за Световния ден на мира от 8 декември 2006. Онези, притежаващи по-голяма политическа, техническа или икономическа мощ не могат да използват тази власт, за да нарушават правата на другите, разполагащи с по-малко. Мирът се основава на зачитането правата на всички. С оглед на това, Църквата отстоява основните права на всеки човек. По-специално тя насърчава и защитава зачитането на живота и религиозната свобода на всеки. Зачитането правото на живот във всеки негов етап е принцип от решаващо значение: животът е дар, който не е изцяло на разположение на личността. По същия начин, подчертава Светият Отец, утвърждаването на правото на религиозна свобода поставя човека във връзка с трансцендентения принцип, който го освобождава от човешкия каприз. Правото на живот и на свободно изразяване на личната вяра в Бог не е субект на човешката власт. Мирът изисква създаването на ясна граница между това, което попада под разпореждането на човека и това, което не е. Само така ще бъдат избегнати неприемливите намеси в наследството на човешките ценности.

Що се отнася до свободното изразяване на личната вяра, изтъква почетният Папа, друг смущаващ симптом на липсата на мир в света е представен от трудностите, с които, като християните, така и последователи на други религии често се сблъскват при публичното и свободно изповядване на религиозните си убеждения. Говорейки за християните в частност, с болка отбелязвaм, посочва Бенедикт XVI, че те не само често са възпрепятствани да изповядват убежденията си, но в някои държави са преследвани, и не рядко са регистрирани трагични случаи на жестоко насилие над тях. Съществуват религиозни режими, които налагат една религия на всички, докато светските режими често водят не толкова към насилие и преследване, колкото до системчно културно оклеветяване на религиозните вярвания. И в двата случая основно човешко право е незачитано или нарушавано, което води до сериозни последици за мирното съвместно съществуване. Подобни политики, изтъква в заключение Светият Отец, насърчават единствено един манталитет и култура, които вредят на мира".
(Бенедикт XVI, Послание за Световния ден на мира, 8-ми декември 2006 г.)

превод Бистра Пищийска