Сирия: Ватиканският наблюдател към ООН: приоритет на диалога, а не на оръжията

„Не трябва да се бърза с присъдата без наличието на достатъчно доказателства”: това е позицията на постоянния наблюдател на Светия Престол към ООН в Женева монс. Силвано Томази след нападението с токсичен газ край Дамаск при което загинаха 1300 цивилни граждани.
„Международната общност, чрез постоянните наблюдатели на ООН, присъстващи вече в Сирия, би могла да хвърли повече светлина върху тази трагедия – заяви монс. Томази в интервю за Радио Ватикана. Не трябва да се тръгва с предубеждение, посочвайки отговорността на едната или другата страна в конфликта”.
„Фактът трябва да бъде изяснен, тъй като от гледна точка на интересите, правителството в Дамаск не се нуждае от такава трагедия, знаейки че ще бъде пряко обвинено в неговото извършване. Както при разследването на едно убийство, трябва да си зададем въпроса кой има интерес от този тип криминално престъпление срещу човечеството”, допълва монс. Томази.
Постоянният наблюдател на Светия Престол към ООН в Женева също така категорично отхвърля възможността за въоръжена намеса в сирийския конфликт: „Опитът от подобни намеси в Близкия Изток, Ирак и Афганистан показва, че въоръжената намеса не води до конструктивен резултат. Остава валиден принципа: с войната се губи всичко”.
„Не трябва да се продължава с доставката на оръжие на правителството и опозицията – допълва ватиканския дипломат. За постигането на справедливо разрешение трябва да се премине отвъд частичния прочит на действителността в Сирия и Близкия Изток. Имам впечатлението, че медиите и средствата за масова комуникация не вземат предвид всички аспекти довели до ситуацията на насилие и продължителен конфликт”.

Монс. Томази посочва за пример случая в Египет, където недискриминираната подкрепа на Мюсюлманските братя доведе до насилие. „Очевидно има интереси: някои искат сунитско правителство в Сирия, а други участието на всички малцинства. Това означава, че трябва да се започне от концепцията за гражданственост и зачитането на всеки като гражданин на страната, а след това религиозната, етническа и политическа идентичност да се развият в контекста на диалога”.

dg/ rv