Папа Франциск: Дева Мария е винаги с нас и ни подкрепя в трудните изпитания

От Небесната слава, Дева Мария е винаги с нас във всяко изпитание. Това посочи Папа Франциск в проповедта си на Светата литургия в Кастел Гандолфо за празника „Успение Богородично”. Папата предстоятелства литургията на изпълнения с вярващи площад пред Апостолическата резиденция. Поздравително слово към Светия Отец отправи енорийският свещеник на Кастел Ганодлфо, отец Пиетро Дилети, който изрази радостта на местната общност за това дългоочаквано събитие.

Хиляди вярващи, сред които група китайци и мексиканци, се събраха още от ранната утрин на площада пред резиденцията. Поводът е двоен: празника „Успение Богородично” и срещата с Папа Франциск, който бе тук за последен път точно преди един месец, на 14 юли. В началото на проповедта си Папата припомни образът за Дева Мария даден ни от догматичната конституция от Втория Ватикански събор „Lumen gentium”: „Мария сияе над земята, като знак на сигурна надежда и утеха за Божия народ в поклонничество”. Оттук Папата насочи мислите си към три ключови думи: „борба, възкресение, надежда”. В книгата Откровение на свети Йоан Апостол, посочи Светият Отец, „се говори за борбата между жената и змея”. Жената, която олицетворява Църквата „от една страна е триумфираща, а от друга страда от родилни болки”. Така е и с Църквата, посочи Папата, „която през историята преживява постоянно изпитания и предизвикателства, което води до конфликта между Бог и злото”. Борба, която ние не трябва да водим сами:

„Майката на Христос и Църквата е винаги с нас. Тя винаги върви до нас. Също Дева Мария споделя с нас това двойствено състояние. Тя вече е веднъж завинаги в Небесната слава, но това не означава, че е далеч от нас. Дева Мария ни придружава, бори се заедно с нас, подкрепя християните в борбата със силите на злото”.

Затова, молитвата с Дева Мария, като Броеницата, „е своеобразна борба със силите на злото”. Оттук Папата се спря на възкресението, подчертавайки, че „да си християнин означава да вярваш, че Христос наистина е възкръснал от мъртвите”. Цялата наша вяра, прибави той, „се базира на тази основна истина, която не е една идея, а събитие”. Също тайната на Успението Богородично се помества във Възкресението на Христос:

„Човешката природа на Мария бе „привлечена” от Сина в нейното преминаване през смъртта. Исус влезе веднъж завинаги във вечния живот с цялата си човешка природа, която наследи от Мария; така Тя, Майката, която го следваше предано през целия живот и с цялото си сърце, влезе с Него във вечния живот, който ние наричаме Небеса, Рай, дом на Отца”.

Също Дева Мария, посочи Папата, „позна мъченичеството на Кръста, мъченичеството на своето сърце. Тя страдаше много в сърцето си при страданието на Исус на Кръста”:

„Тя бе изцяло единена с Него в смъртта и затова й бе даден дара на възкресението. Исус е първия от възкръсналите, а Мария е първата от изкупените, първата от онези, които са Христови”.

Папа Франциск се спря и на връзката между Дева Мария и надеждата. Надеждата, отбеляза Светият Отец, „е добродетел присъща на онзи, който, изпитвайки борбата между живота и смъртта, между доброто и злото, вярва във Възкресението на Христос, в победата на Любовта”. Химнът на Мария „Величае душата ми Господа”, подчерта Папата, „е химн на надеждата, на Божия народ, вървящ в историята”:

„Това е химна на многобройни светци и светици, някой известни, други повечето неизвестни, но познати на Бог: майки, бащи, катехисти, мисионери, свещеници, монахини, младежи, но също деца, баби и дядовци. Всички те се изправиха в борбата на живота, носейки в сърцето си надеждата на малките и смирените”.

Този химн, посочи още Папа Бергольо, „придобива сила там където Тялото на Христос изпитва днес неговото Страдание”. Мария е там, „близо до тези общности, до тези наши братя, върви с тях, страда с тях, и с тях пее химна на надеждата”:

„Където е Кръста, за нас християните там е и надеждата: винаги. Ако нямаме надежда, тогава не сме християни. Затова обичам да казвам: не позволявайте да ви отнемат надеждата. Нека не ни отнемат надеждата, защото тази сила е благодат, дар Божий, който ни води напред към Небесата”.

„Скъпи братя и сестри – завърши Папата – нека се присъединим, с цялото си сърце, към този химн на търпение и победа, на борба и радост, който обединява цялата триумфираща Църква с Църквата поклонница, който обединява земята с Небесата, нашата история с вечността, към която сме се запътили”.

svt/ rv