Света Едит Щайн, мъченик от Освиенцим и вестителка на "науката на Кръста"

"Да се обяви Едит Щайн за съпокровител на Европа означава да се сложи на хоризонта на стария континент едно знаме на респект, на толерантност, на приемственост” за „едно общество наистина братолюбиво”. Тези са думите от Моту Проприо, с които през октомври 1999 Йоан Павел ІІ повери на стария континент защитата на Света Тереза Бенедикта на Кръста, еврейка по произход, приела християнството и мъченик в Освиенцим. чийто литургичен празинк Католическата църквата чества днес.

В един обикновен ден, една скромна жена, стискайки пазарската чанта, влиза в катедралата на Франкфурт, коленичи и се моли накратко и променя живота на тези, които я гледат. Който я гледа е една еврейска девойка с името Едит Щайн. Току-що е завършила своята дипломна работа, Едит е увлечена от философията. На 14 годишна възраст престава съзнателно да се моли, защото – казва – предпочита да прави равносметка за себе си, а не за Бог. Канонизирайки я на 11 октомври 1998 г. Йоан Павел ІІ обобщава с тези думи този период:

„Премина трудния път на философията с голяма любов и накрая бе възнаградена: придоби истината любов, тя бе завладяна от нея. Откри, че думата на истината бе Исус Христос и от този момент Въплотеното Слово беше всичко за нея. Гледайки като кармелитка на този период от своя живот, тя пише на една бенедиктинка: ‘Който търси истината, съзнателно или несъзнателно, намира Бог’”.

На 2 август 1942 г. Гестапо чука на вратата на манастира. В разстояние на пет минути, сестра Тереза Бенедикта от Кръста трябва да се представи заедно със сестра си Роза. За нея това са последните й думи:: „Ела, да се пожертваме за нашия народ”. Първият лагер е Вестербок, където много други покръстени евреи в християнството загиват. Сутринта на 7 август 987 евреи тръгват към Освиенцим. На 9 август сестра Тереза Бенедикта от Кръста и сестра й Роза влизат в газовата камера. Пред плочата, която я припомня, Папа Бенедикт ХVІ се спира в своето историческо посещение в полския концентрационен лагер на 28 май 2006 г.

„Като християнка и еврейка, тя прие да умре заедно със своя народ и за него. Германците, които бяха довеждани до Освиенцим и тук умират, бяха приемани като Abschaum der Nation – като отпадък на нацията. Днес обаче ние ги признаваме с благодарност като свидетели на истината и на доброто, което не бе умряло и сред нашия народ. Благодарим на тези хора, защото не останаха под властта на злото и които днес стоят пред очите ни като светлини в една мрачна нощ”.

Една нощ, чието свидетелство се преобразява в силна светлина за всички, която пада над тайната на християнската любов и над болката, обяснява Йоан Павел ІІ, като пояснява:

„Тайната на Кръста обгръща целия й живот, довеждайки я до крайната жертва. Като съпруга на Кръста, сестра Тереза Бенедикта не записа само дълбоки страници върху ‘науката на кръста’, но извървя докрай пътя на Кръста. Много наши съвременници биха искали да замълчат за Кръста. Истинското послание на болката е един урок на любовта. Любовта прави плодотворна болката, а болката задълбочава любовта”.

jp/ rv