Вярата означава прошка

Наистина е трудно да се доближим до трона на Бога с отворено сърце, ако продължаваме да носим неприязън, озлобление и огорчение. Да простим на онзи, който ни е сторил зло е първостепенен елемент на вярата, защото липсата на прошка се вписва дълбоко в отношението ни към Светата Троица.

Исус не преставаше да поучава своите ученици да прощават на другите всичко, което са им сторили. Тази прошка бе условието да бъдат негови истински последователи. Вероятно Петър е имал някаква трудност в този смисъл, защото пита Исус: Господи, колко пъти трябва да прощавам брата си, ако греши против мене? До седем пъти ли? Исус отговаря: Не ти казвам седем, а седемдесет пъти по седем. Дори по време на своята агония на кръста, Исус показа значението на прошката, когато извика: „Отче, прости им, защото не знаят какво вършат”. Правдата на Божието царство говори, че не можем да очакваме прошка, ако не сме готови да простим.

Притчата за жестокия слуга подчертава, че ако не успеем да простим на другите, в известен смисъл ставаме затворници и ние. Господаарят в притчата опрощава дълга на своя слуга, когато същият му иска прошка. Този същият слуга обаче не отвръща със същото великодушие на молбата на друг слуга, който му е дължал по-малка сума.

Да се научим да вървим в любовта на Бог и да имаме доверие в него при всяка нужда може да бъде по-лесно, ако изпитаме сърцето си дали храни неприязън, озлобление или отмъщение. Когато престанем да изпитваме отрицателни чувства към другите, тогава ще открием тайната на истинската прошка.

Боже мой, моля те, помогни ми да желая да простя на другите. Благодаря ти за всички случаи, когато ме благослови с очистителната вода на твоята прошка.