Неделна проповед от отец Йоан Хаджиев: да поднесем най-добрата част от живота си на Исус

Марта Го прие у дома си.
Мария избра най-добрата част (Лук.10,38-42)

През тази ХVІ-та неделя през годината Евангелието на Лука ни говори за един основен аспект от християнския живот: приемането на Христос. Към това гостоприемство се стремят и двете сестри Марта и Мария, които очакват Исус в техния дом. И две разкриват две форми на приемане на Христос. Евангелският откъс коментира отец Йоан Хаджиев от Ордена на Босите кармелитани, специализант по Каноническо право към Папския григориански университет в Рим.

*********
Скъпи братя и сестри,
Днешното евангелие ни среща с Исус, който отива на гости на сестрите Марта и Мария. Марта е обичала много Исус и затова Го кани на гости в дома си в Витания. Исус е бил голям приятел на брат й Лазар, затова е искала да го посрещне подобаващо. Започнала е да чисти, готви, подрежда, толкова е искала да даде всичко от себе си за да покаже уважението си към Исус и желанието си Той да се чувства възможно най- добре в тяхната къща. Толкова много дейности била предприела, че сама вече изнемогвала.

Мария също обичала Исус. Знаела е, че тази възможност, която сега имат е уникална и неповторима, така че е искала да не изпусне нито една дума от учението на Исус.

Марта, улисана в толкова голяма шетня не е могла да чуе Исус. Той не я укорява затова, че тя като добра домакиня е искала да Му даде възможно най- доброто, понеже е знаел, че тя е искрена. Христос е бил скромен като човек и не е имал нужда от деликатеси и вкусни блюда.

Днес Исус ни припомня, че е по- важно да се грижим за духовните ни нужди, отколкото за материалните. Но това не означава, че трябва да изоставим нашите ежедневни задължения, точно обратното, ако изпълняваме вярно нашите задължения на земята показваме, че взимаме на сериозно живота си и възможностите, които Бог ни дава всеки ден. Но всичко това не трябва да ни засенчва целта на живота, която е да стигнем до Бог и до вечното спасение. За мен лично, пример за добре изживяно време са моите кръстници, Мария и Павел Каръкови, които вече не са между нас. Всички, които ги познаваха могат да кажат, че те живееха интензивно всеки момент от живота си и всяка възможност, но всичко това беше живяно в светлината на Евангелието. Към това сме призвани и ние.