Вярата означава милосърдие

Не на едно място в Евангелията, Исус показва, че да имаш вяра в Бог означава да вярваш в неговата доброта и в неговото желание да ни даде изобилен живот. Когато Исус ни призовава да имаме вяра в Бога, той ни кара да имаме доверие в провидението на един създател, който желае най-доброто за своето творение.

Когато нашата връзка с Бог се основава върху доверието, тогава нашите молитви за застъпничество са по-ефикасни. Ако приемаме Бога като всемогъщо и строго божество, тогава молитвата ни се превръща в опит да го умилостивизм. Вътрешно се страхуваме от Божията воля и молитвите ни са изпълнени със страх.

Сърцето обаче, което се доверява, може да се моли както Исус на гроба на неговия приятел Лазар: „Отче, благодаря ти, че ме послуша. Аз знаех, че Ти винаги ме слушаш…”. Това е случай, когато наистина се е налагала настойчива и силна молитва. Лазар бе умрял от четири дни и Исус знаеше, че ще го възкреси. И въпреки това не отправи нито една молитва, никакво искане към Бог какво би трябвало да стори. Исус само потвърди, че вярва в божественото присъствие, благодари на Отца че е винаги с него и че чува всяка негова молитва. Той вярваше, че Бог ще постъпи по най-добрия начин за Лазар и неговото семейство. Молитвата му отразяваше доверие в милосърдието на Бог и в неговото желание да удовлетвори нуждите на всяка личност.

Исус прояви тази степен на вяра, защото знаеше как Бог го бе благословил в миналото и затова имаше доверие в неговото милосърдие, състрадание и любов. Понякога не можем да почувстваме милосърдието на Бог, защото искаме погрешни неща. Пътищата на Бог не са нашите, те са милосърдни и опитът да ги разберем понякога се осуетява. Вярата ни укрепва, когато призоваваме божествената Премъдрост да ни открие положителните последствия на болестта и страданието. Светът не иска да приеме кръста, но Исус ни учи да гледаме отвъд него, в радостта на възкресението. Вярата, казва св.Петър е едно всекидневно упражнение на доверието.

Милосърдни Боже, дай ми сили да продължавам да вървя по пътя на спасението. Дори когато падам, дай ми да почувствам твоята нежна любов, винаги готова да ме утеши и поправи. В твоите ръце поверявам духа си.