Папата в Лампедуза: да се противопоставим на глобализацията на безразличието
Периферията става
център, а последните първи. Това е „чудото” станало днес на остров Лампедуза с апстолическото
посещение на Папа Франциск - първо в неговия понтификат. Папата „дошъл отдалече”
избра да посети страдащите на острова емигранти в търсене на надежда за нов живот.
Кулминация на папската визита бе литургията, която отслужи на местния стадион „Арена”
в присъствието на 12 хиляди души.
В проповедта си Папа Франциск посочи мотива
за посещението: поредния случай на човешка трагедия на емигранти, чиито лодки „вместо
по пътя към надежда са ги отвели към смъртта”. „Почувствах дълга да дойда тук и се
помоля, за да изразя своята духовна близост, но и да събудя съзнанието, за да не се
повтаря случилото се”, посочи Папата.
Специална благодарност изказа към кмета
на Лампедуза Джуси Николини и архиепископа на Агридженто Франческо Монтенегро за тяхната
помощ и пастирска близост. Заедно с това се обърна и емигрантите мюсюлмани, които
от 9 юли навлизат в Рамазана, пожелавайки им „изобилни духовни плодове”. „ Църквата
е близо до вас в търсенето на по-достоен живот за вас и вашите семейства”, каза Папа
Бергольо.
„Адаме, къде си”, „Каине, къде е твоя брат?” – това са въпроси които
Бог задава към човека след първородния грях”, които „провокират съзнанието на всички
и ни карат конкретно да се замислим за някои конкретни отношения”, каза Папата. С
греха, се нарушава хармонията и другия не е вече „обичния брат, а онзи, който нарушава
моя живот и моето благоденствие”, отбеляза Папа Франциск. Така, човекът става „дезориентиран”,
защото изгубва „своето място в творението” и вярва че ”може да стане толкова могъщ,
за да господства над всичко, да стане Бог”:
„Много от нас, включително и аз
– каза Папата – сме объркани, не сме внимателни и грижовни, не пазим онова, което
Бог е създал за всички и дори не можем да се пазим едни други. Когато това изгубване
на посоката добие световни измерения, се достига до трагедията на която сме свидетели”.
Затова, допълни Папа Франциск, въпросът „къде е твоя брат?” не е отправен към другите,
а към всеки един от нас:
„Тези наши братя и сестри са търсели изход от трудни
ситуации, за да намерят малко спокойствие и по-добро място за себе си и своето семейство,
но са намерили смъртта – подчерта Папата. Колко пъти търсещите това не намират разбиране,
приемственост и солидарност! А техните гласове достигат до Бог!”.
Папата категорично
осъди трафикантите, които „използват бедността на другите” и правят от нея „източник
на печалби”, задавайки въпроса „кой е отговорен за живота на загиналите емигранти?”:
„Никой! Всички отговаряме така: не съм аз, а другите. Но Бог задава на всеки този
въпрос: „Къде е кръвта на твоя брат, чийто вопъл достига до мен?”. Днес никой на света
не се чувства отговорен за това; изгубили сме чувството за братска отговорност”.
„Изпаднали
сме в лицемерното отношение на свещеника и на левита от притчата за Добрия Самарянин”
(Лук. 10, 25-28), посочи Папата. „Също и ние виждаме нашия полумъртъв брат да лежи
край пътя, казвайки „бедният” и продължаваме нашия път с мисълта, че това не е наша
задача и с това се чувстваме наред”:
„Културата на благосъстоянието ни кара
да мислим само за нас, прави ни да не чуваме вопъла на другите, кара ни да живеем
в илюзиите на незначителното и преходното, което води към безразличието към другите.
Води ни към глобализацията на безразличието. В този глобализиран свят сме достигнали
до глобализацията на безразличието! Свикнали сме със страданието на другия, това не
ни засяга и не е наша работа”.
„Кой е плакал за смъртта на тези наши братя
и сестри? – запита риторично Папата. Кой е плакал за хората в лодката и за майките
с техните деца; за хората които желаят да помогнат на собствените си семейства? Ние
сме общество, което е забравило да плаче: глобализацията на безразличието ни е отнело
способността да плачем!”.
Накрая Папата призова „да просим от Господ благодатта
да плачем за нашето безразличие и за жестокостта в света, в нас и за ония, които анонимно
взимат социално-икономически решения, които отварят пътя за драмата на емиграцията”.