"Светлината на вярата", първата Енциклика на Папа Франциск: вярата озарява човешкия живот

“Lumen fidei”, „Светлината на вярата” е заглавието на първата Енциклика на Папа Франциск, която бе публикувана днес. Документът е разделен на четири глави и е отправен към всички епископи, свещеници, дякони, богопосветени и вярващи миряни. Енцикликата, пояснява Папа Франциск, „беше почти завършена от Бенедикт ХVІ. Към „първата редакция” на текста, настоящият Папа „прибави своя допълнителен принос”. Целта на документа е да възстанови характера на светлина присъщ за вярата, способна да озари целия човешки живот.

Който вярва, вижда. Който вярва не е никога сам, защото вярата е благо за всички, едно общо благо, което помага да се разграничи доброто от злото, да се изградят нашите общества, дарявайки надежда. Това е същността на „Светлината на вярата”: на една вяра, която не отделя човек от действителността, а му помага да долови нейното най-дълбоко значение. В епоха като съвременната – пише Папата – в която да вярваш се противопоставя на търсенето, а вярата е видяна като илюзия, един скок в празнотата, която пречи на човешката свобода, от изключителна важност е да се довериш и повериш, смирено и смело, на милосърдната любов на Бог, която поправя грешките на нашата история.

Достоверен свидетел на вярата е Исус, чрез когото Бог действа наистина в историята. Който вярва в Исус, не само гледа към Него, а гледа също от Неговата гледна точка. Така както във всекидневния живот се доверяваме на архитекта, на аптекаря, на адвоката, които познават нещата по-добре от нас, така за вярата се доверяваме на Исус, експерт по Божиите неща, онзи, който ни пояснява Бог. Вярата не е частен факт, подчертава Папата, защото се изповядва в лоното на Църквата, като конкретно общение на вярващите. По този начин, съществуванието на вярващия се превръща в църковно съществувание.

Папата показва тясната връзка между вярата, истината и любовта. Вярата без истината не спасява, казва Папата. Без нея тя е само една красива приказка, преди всичко днес със съществуващата криза на истината по причина на една култура, която вярва само в технологията или истините на отделния индивид, в полза на индивида, а не на общото благо. Голямата забрава на съвременния свят, откроява Светият Отец, е отхвърлянето на голямата истина, на забравата да се питаме за Бог, защото се страхуваме от фанатизма и затова предпочитаме релативизма. Но напротив, вярата не е неотстъпчива, вярващият не е арогантен, защото истината, произхождаща от любовта Божия не се налага с насилие и не потиска индивида. Затова е възможен диалога между вярата и разума: преди всичко, защото вярата разбужда критичното чувство и разширява хоризонтите на разума; на второ място, защото Бог е сияен и може да бъде открит дори и от невярващите, които Го търсят с искрено сърце. Който практикува доброто, подчертава Папата, се приближава до Бог.

Друга съществена точка на Енцикликата е евангелизацията: който се е отворил за Божията любов, казва Папата, не може да задържи този дар само за себе си. Също като пламъка, който се разпалва от друг пламък, така светлината Христова блести на лицата на християните и се предава от поколение на поколение, чрез свидетелите на вярата. Заради това, връзката между вярата и паметта е силна, защото любовта Божия обединява всички времена и ни прави съвременници на Исус.

Но съществува едно специално средство чрез което може да се предава вярата: Тайнствата. Преди всичко Кръщението, което ни припомня, че вярата трябва да бъде получена, в църковно общение, защото никой не кръщава сам себе си. Кръщението откроява синергията между Църквата и семейството в предаването на вярата. Следва Евхаристията, безценната храна за вярата, която ни учи да виждаме дълбочината на реалността. И още, изповядването на вярата, Веруюто и молитвата „Отче Наш”, които поместват вярващия в истините, които изповядва и го карат да гледа с очите на Христос. Накрая, Десетте Божи заповеди, които не са съвкупност от отрицателни заповеди, а конкретни указания, за да влезем в диалог с Бог. Вярата е една, подчертава още Папата, а единството на вярата е единство на Църквата.

В последната глава Енцикликата „Светлина на вярата” пояснява връзката между вярата и изграждането на общото благо: вярата, която се ражда от любовта Божия, укрепва междучовешките връзки и е в служба на справедливостта, правото и мира. Тя не отдалечава от света, пише Папата, напротив, ако я премахнем от нашите градове, ще изгубим взаимното доверие и ще останем единни само от страх или интерес. Многобройни са сферите озарени от вярата: семейството, основано на брака, разбрано като стабилен съюз между един мъж и една жена; младежите, които желаят „един велик живот” и на които „срещата с Христос дарява солидна надежда, която не разочарова”. „Вярата не е убежище за хората без смелост – посочва Папата – а е разширение на живота” и в този контекст Световните Младежки Дни позволяват на младежите да покажат радостта от вярата и усилията да я живеят по здрав и благороден начин.

Вярата озарява също природата, помага ни да я зачитаме, „да намерим модели на развитие, които не се базират само на ползата и печалбата, а които гледат на творението като на дар”; тя ни учи да индивидуализираме правилните форми на управление в които властта е от Бог и е в служба на общото благо; предоставя ни възможността за прошката, която ни помага да преодолеем конфликтите. „Когато липсва вярата, има опасност от липсата и на основите за живота”, припомня Папата. Затова, не трябва да се срамуваме да изповядваме публично Бог, защото вярата озарява целия обществен живот.

Също страданието и смъртта придобиват смисъл, ако се поверим на Бог, пише Папата: на страдащия човек Господ не дарява разум, който да му обясни всичко, а му дарява Своето присъствие, което да го придружава. В този смисъл, вярата е свързана с надеждата. Оттук и апелът на Папата: „Нека не позволяваме да ни отнемат надеждата, нека не позволяваме да я омаловажават с непосредствени решения и предложения, които ни блокират по нашия път”. Енцикликата завършва с молитва към Дева Мария, „съвършена икона” на вярата, за да ни научи да гледаме с очите на Исус.

svt/ rv