През юли Бенедикт ХVІ се моли за световната младежка среща в Бразилия и за разпространението на Евангелието в Азия

Общи молитвени намерения
"За да може Световният Младежки Ден в Бразилия да насърчи всички млади християни да станат последователи и мисионери на Евангелието". Така е формулирано общото молитвено намерение на почетния Папа Бенедикт XVI за месец юли. В него той ни призовава да се молим за предстоящия Световен младежки ден, от 23 до 28 юли в Рио де Жанейро. Светият Отец обобщава духа на СМД в пет точки и насърчава младите хора да го прегърнат и да станат ученици и мисионери на Евангелието.

*******
"Все по-често Световните младежки дни са характеризирани от един нов и все по-младежки дух на християнството, нещо, което аз бих обобщил в пет точки, посочва почетният Папа Бенедикт XVI в словото си към Римската курия по време на традиционните Рождественски поздравления oт 22 декември 2011.

На първо място е налице един нов опит в католицизма, в универсалността на Църквата. Това е, което впечатли най-силно младите хора и на всички участници, изтъква почетният Папа. Идваме от всички континенти и въпреки че никога не сме се срещали преди това, вече се познаваме. Говорим различни езици, имаме различни начини на живот и различни култури и все пак сме близки, като едно голямо семейство. Видимите разделения и различия стават относителни. Ние всички сме докоснати от единствения Господ Исус Христос, в Когото човешката същност и лицето на самия Бог ни се заедно. Молим същите молитви. [...] И така, ние разбираме по един конкретен начин, въпреки всички изпитания и мрачни моменти, че е прекрасно да принадлежим на Католическата църква, която сам Господ ни дари и която обитава във всяко кътче на света.

От това произтича един нов начин на живеене на нашата човешка природа и нашето християнство. За мен, подчертава Бенедикт XVI, едно от най-важните изживявния през онези дни бе срещата с доброволците от Световния Младежки Ден: около 20 000 млади хора, които без изключение, посветиха седмици или месеци от живота си на работа върху техническата, организационната или материалната подготовката на СМД, и по този начин направиха възможно цялото събитие да протече гладко. Тези, които даряват от времето си винаги, даряват част от живота си. Накрая, тези млади хора бяха видимо и осезаемо изпълнени с голямо чувство за щастие: дареното от тях време придоби смисъл; дарявайки от тяхното време и работна сила, те намериха време и живот. Именно тук, за мен стана ясно едно съществено нещо, посочва почетният Папа: тези млади хора дадоха част от живота си заради вярата, а не защото някой ги бе помолил, не за да спечелят Рая, нито за да избeгнат опасностите на ада. Те не го направиха, защото искаха да бъдат съвършени, не гледаха назад, към себе си. [...] Тези млади хора направиха добро - въпреки че беше трудно, въпреки че изискваше жертва - просто защото да правиш добро е хубаво, да бъдеш там за другите е хубаво. Това от което се нуждае човек е смелостта да направи първата крачка. Всичко това е предшествано от срещата с Исус Христос, разпалваща у нас любов към Бог и към другите, и освобождаваща ни от търсенето на нашето собствено его. Подобно на думите oт молитва, приписвана на Свети Франциск Ксаверий: Правя добро, не защото в замяна ще отида на небето, нито защото в противен случай Ти би ме хвърлил в ада. Правя добро, защото Ти си Цар мой и Господ мой.

Третият елемент, който заема все по-естествено и по-централно място в СМД и духовността, произтичаща от тях, е обожанието на Евхаристията. Аз все още пазя жив спомен за онзи незабравим момент по време на посещението ми в Обединеното Кралство, отбелязва Бенедикт XVI, когато десетки хиляди, предимно млади хора, в Хaйд Парк отговориха с красноречиво мълчание пред тайнството на Господното присъствие, чрез обожанието. Същото се случи отново, в по-малък мащаб, в Загреб и след това отново в Мадрид, след гръмотевичната буря, която заплаши да развали цялото нощно бдение, заради повреда в микрофоните. Действително Бог е винаги присъстващ. Но физическото присъствие на възкръсналия Христос е специален дар, нещо различно, нещо ново. Възкръсналият Господ идва сред нас. И тогава не можем да направим нищо повече, освен да кажем заедно със Свети Тома: Господ мой и Бог мой! Обожанието е преди всичко акт на вярата - или по-скоро същинският акт на вярата. Бог не е просто някаква възможна или невъзможна хипотеза относно произхода на всички неща. Той е тук. А ако Той е тук, тогава ние се прекланяме пред Него. Тогава моят интелект, моята воля и моето сърце се отварят към Него и от Него. Във възкръсналия Христос, присъства въплътеният Бог, който пострада за нас, защото ни обича. Ние навлизаме в тази сигурност на осезателната Божия любов към нас със сърца, изпълнени с любов. Това е същността на обожанието, която в последствие бележи моя живот. Само така можeм да честваме правилно Евхаристията и да получим по правилен начин тялото Господне.

Друг важен елемент на Световните Младежки Дни, посочва почтеният Папа, е Тайнството на изповедта, която става все по-неразделна част тях. В него ние признаваме, че се нуждаем от прошка, отново и отново и, че прошката означава отговорност. Характерна за човек е отвореността към любовта, въплатена в него от Твореца, заедно с потенциала да отговори на Бога с вяра. У него обаче присъства, в резултат на човешка история, изпълнена с греха (учението на Църквата говори за първородния грях), тенденцията, която се противопоставя на любовта - склонността към егоизъм, към затварянето в себе си и към злото. Отново и отново душата ми е опетнявана от това низходящо гравитационно притегляне, което е в мен. Ето защо ние се нуждаем от смирение с което постоянно дa искамe прошка от Бог, което се стреми към пречистване и събужда у нас противосила, положителната сила на Създателя, която да ни изтегли нагоре.

Накрая, посочва в заключение Светият Отец Бенедикт XVI, бих желал да спомена за еднa последен черта oт духовността на СМД, която не трябва да се пренебрегва: радосттa. Откъде идва тя? Как да се обясни? Разбира се, тук има много фактори, които действат. Според мен обаче,от изключително значение е увереността, основана на вярата, че съм желан, че имам цел, че съм приет, че съм обичан. Джозеф Пипър, в книгата си за любовта, показва, че човек може да приеме себе си, единствено ако бъде приет от другия. Той се нуждае от присъствието на другия, който му казва, не само с думи: добре е, че съществуваш. Само посредством “Ти” може “Аз” да намери себе си. Само ако бъдем приети, можем да приемем себе си. Тези, които не са обичани не могат да обичат дори себе си. Чувството, че си приет идва на първо място от другите човешки същества. Но всяко човешко приемане е крехко и несигурно. В крайна сметка ние се нуждаем от усещането да бъдем приети безусловно. Само ако Бог ме приема, и аз съм убеден в това, знам със сигурност че е хубаво и добрo, че аз съществувам. Хубаво е да бъдеш човешко същество. Ако загубим усещането, че сме приети и обичани от Бога, загубваме и отговорa на въпроса дали изобщо e хубаво и добрo да бъдеш човешко същество. Съмнението относно човешкото съществуване става все по-непреодолимо. Там където съмнението в Бог е преобладаващо, съмнениетo в човечеството става неизбежно. Днес повече от всякога виждаме колко широко се е разпространило това съмнение. Виждаме го в липсата на радост, във вътрешната тъга, която се чете на толкова много човешки лица. Само вярата ми дава убеждението: хубаво е, че съществувам, хубаво е да си човешко същество, дори и в трудни времена. Вярата прави човека щастлив от вътре. И това е едно от най-прекрасните преживявания на Световните Младежки Дни.
(Бенедикт XVI, Слово към Римската курия, на традиционната аудиенция преди Рождество Христово, 22 декември 2011)

Мисионерски молитвени намерения
"За да отворят хората в Азия вратите си за вестителите на Евангелието. “Призвани да сторим да блесне Словото на Истината” (Апостолическо писмо Porta Fidei, n. 6), така е формулирано Мисионерското молитвено намерение на почетния Папа Бенедикт XVI за месец юли 2013. В Него той говори за кризата на вярата, която е характерна не само за западния свят и която е истинската пречка за устерема на евангелизацията. Почетният Папа отправя молитвите си през този месец специално към Азия, където е съсредоточено почти половината от човешкото население на земята и където, не голяматa, но жизнена Църква е изправена пред специфични трудности, като бедност, материализъм и фундаментализъм и където хората, както навсякъде по света, са гладни и жадни за истината на Благата вест.

*******
"Готовността да възвестяваме Христос ни подтиква също към такъв прочит на историята при който да разграничим проблемите, стремежите и надеждите на човечеството, които Христос трябва да изцери, очисти и изпълни със Своето присъствие, посочва почетният Папа Бенедикт XVI в Посланието си за Световния ден на мисиите, от 6 януари 2012. Христовото послание е винаги уместно и актуално, прониква в самото сърце на историята и може да отговори на най-дълбоките тревоги и безпокойства, загнездени във всяко човешко същество. Заради това, всички членове на Църквата трябва да бъдат наясно, че "безграничните хоризонти на нейната мисия и сложността на съвременния свят призовават за нови начини за ефективно възвестяване на Словото Божие" (Бенедикт XVI, постсинодално Апостолическо насърчение Verbum Domini, n. 97). Това изисква, на първо място, обновяване на предаността към Евангелието на Исус Христос в личната и общностна вяра, “особено във време на дълбока промяна, подобно на тази, която човечеството преживява в момента" (Апостолическо писмо Porta Fidei, n.8).

Една от пречките за устрема на евангелизацията, изтъква почетният Папа, е кризата на вярата, не само в западния свят, а сред голяма част от човечеството, което, същевременно е гладно и жадно за Бог и трябва да бъде приканено и отведено до хляба на живота и живата вода, като самарянката, която отиде при кладенеца на Яков и разговаря с Христос. Както евангелист Йоан ни разказва, историята на тази жена е от особено значение (срв. Йоан 4:1-30): тя среща Христос, който я моли за глътка вода, но след това и говори за нова вода, която може да утоли жаждата и завинаги. Отначало жената не разбира, мислите й не могат да се отделят от материалнто, но постепенно, водена от Господ, тя тръгва по пътя на вярата, който и разкрива Исус като Месия. И както Свети Августин казва в тази връзка: "След като прие Христос Господ в сърцето си, какво друго можеше тя [тази жена] да стори освен да остави стомната и тичешком да се отправи към селото си, за да им съобщи благата вест?" (Вж. Проповед 15, 30).

Срещата с живата Личност на Христос задоволява жаждата на сърцето и води неизменно до желанието да споделим с другите радостта на Неговото присъствие и да им помогнем те самите да Го познаят, така че всички да изпитат тази радост, подчертава Светият Отец Бенедикт XVI. Необходимо е да подновим ентусиазма с който възвестяваме вярата, за да насърчаваме новата евангелизация сред общности и страни с древна християнска традиция, но отдалечаващи се от Бог, така че да могат те да преоткрият радостта на вярата. Грижата за евангелизирането никога не трябва да остава в периферията на църковната дейност и на личния живот на християните. Тя трябва да бъде основната им характеристика, заедно със съзнанието, че те са тези, за които Евангелието е предназначено и в същото време са негови мисионери. Сърцевината на възвестяването винаги остава неизменна: това е вестта за Христос, умрял и възкръснал за спасението на света, вестта за абсолютната и безгранична Божия любов към всеки мъж и жена, чиято пълнота намери израз в изпращането на предвечния и единороден Божи Син, Господ Исус, които не счете за срамно и унизително да поеме върху си нищетата на нашата човешка природа и като я възлюби, да я изкупи от греха и смъртта чрез жертвата Си на Кръста.

Вярата в Бог, в този план на любовта, осъществен в Христос, е преди всичко дар и тайна, които трябва да посрещнем в сърцето и в живота си и за които трябва винаги да благодарим на Господ. Вярата е дар, който ни е даден, за да го споделяме, казва в заключение почетният Папа; това е евангелският талант получен, за да бъдат умножени плодовете му, това е светлината, която никога не трябва да скриваме, но трябва да осветява целия дом. Това е най-важният дар, който сме получили в живота си и който не можем да запазим само за себе си.

(Бенедикт XVI Послание за Световния ден на мисиите, 6 януари 2012)

превод Бистра Пищийска