2013-07-01 12:41:07

Послание на Патриарх Вартоломей І към Папата под знака на любовта и истината


Диалогът в любовта, богословието и истината между различните Църкви, по-специално между Католическата и Православната, "да продължава да дава плодове в духа на братската любов, взаимното разбирателство и чистосърдечността с цел възстановяване на видимото единение, чрез единствената истина в Христос, която ще обедини всички християни". Това пише Вселенския и Константитополски патриарх Варторломей І в писмо до Папа Франциск по повод патронния празник на Римската църква Св.Св.Петър и Павел. Празникът бе отбелязан на 29 юни с тържествена литургия, която Папата отслужи във Ватикана в присъствието на православна делегация от Вселенската патриаршия, която прие на аудиуенция предишния ден. Присъствието на православната делегация се полага в рамките на традиционната размяна на делегации за патронните празници на Ватикана и Всленската патриаршия от 1969. Тази година православната делегация бе водена от Пергамския митрополит Йоанис Зизюлас, съпредседател на Смесената международна комисия за богословски диалог между Католическата и Правосалвната църкви. Предлагаме пълния текст на посланието на Патриарх Вартоломей до Папата:

*********
Ваше Светейшество и Блаженство Папа Франциск, на Древен Рим: радвай се в Господа.

„Благословен да бъде Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Който по голямата Си милост, чрез възкресението на Исуса Христа от мъртвите, ни възроди за жива надежда, за едно нетленно наследство нетленно, чисто, що не увяхва, съхранено на небесата за вас” (1Пет. 1, 3-4). Това също е нашето верую, на пресветата Църква на Константинопол – Новия Рим, с Петър, глава на апостолите, с което ви отправяме от цялото си сърце братски поздрав и радостна прегръдка на Вас, почитано и възлюбено Светейшество, в този щастлив празничен ден в чест на Светите Апостоли Петър и Павел, който е патронен празник на вашата почитаем Църква на Рим.

В приемствеността на тази традиция, тази година още веднъж Вселенската Патриаршия се присъедини към радостта, която преди всичко в този ден, украсява Престола на древната Църква на Рим на Ваше Светейшество. Ние се възрадваме с Вас и вашите предани вярващи по повод тържествения празник на двамата свети Апостоли, изразявайки надеждата и очакването, че вашата отвореност към простотата и милосърдната любов, Светейшество, всеобщо приети с благодарност и задоволство, да подхранват дълбоко Църквата и да насочват нейното поведение към съществените измерения на законността, справедливостта и милосърдието, съгласно доктрините и изискванията на нейният основател, нашия Господ Исус Христос, който прикани всички ни към „една жива надежда”.

Добре и широко известната позиция на Ваше Светейшество по въпросите за искреността и милосърдието е трогателна. Освен това е вярно, че Христовата Църква и нейните членове винаги са били вдъхновявани от същите и идеи и принципи на милосърдната любов и искреността. Съвременните християнски общности изобилстват от филантропични и доброволчески институции и хора; въпреки това, нуждите са многобройни, по-специално в нашето време на финансова криза и предизвикателства, но също на криза на институциите и ценностите. Затова, трябва постоянно да мотивираме милосърдната чувствителност на хората, за да отговорим на проблемите на бедността и ги разрешим.

Този дух на искреност трябва несъмнено да характеризира също отношенията между Църквите и християните, които по причини известни само на Господ, днес са разделени на Църкви и различни християнски деноминации. Нашата лична надежда е започналия диалог между различните Църкви – и по-специално диалога между нашите две големи Църкви, на римския католицизъм и православното християнство, който е диалог на любов, богословие и истина – да продължава да дава плод в духа на искреността и братската любов, взаимното разбирателство и чистосърдечността, с цел постигането на желания резултат за възстановяването на видимото единение, чрез единствената истина в Христос, която може да обедини и която ще обедини всички християни.

Ваше Светейшество, нашата вяра не е съвкупност от различни мнения, разпространени, за да интегрират хармонично дебата. Тя е откровението на единствената истина изразена чрез божествената личност на Исус Христос, за да може крайната цел на всички онези, които участват в диалога да бъде приближаването, докосването, разбирането и изпитването на Неговата божествена личност, която обобщава истината показана на всички, които са с Него в Светия Дух.

Патронният празник на една Църква – днес на Вашата римска Църква, а през ноември на нашата Църква в Константинопол, когато ще възпоменем свети Апостол Андрей, първият призван сред апостолите – е важен момент и крайъгълен камък по този духовен път. Той предоставя възможността да се размишлява над миналото и да се гледа към бъдещето. Събития и случки от миналото, които трябва да бъдат преценени своевременно и вследствие разделени на такива, които са уместни и трябва да бъдат насърчавани и такива, които са неуместни и трябва да се избягват.

Чрез нашата Патриаршеска делегация, водена от Пергамския митрополит Йоан и включваща Негово Преосвещенство епископ Атенагор на Синоп и преподобен архимандрит Продромрос Ксенакис, предаваме тези чувства и сърдечни пожелания – от името на Църквата на Константинопол и от наше име, така както и от името на всички православни християни по света – за този радостен и светъл празник.

С уверено предизвестие съзерцаваме сега нашият съвместен път към общата чаша. Не пренебрегваме съществуващите препятствия към така желаното единение на всички християни. Въпреки това, не ще престанем да работим с всички наши сили и да се стремим към Пресветия Дух. Според Григорий богослов, епископ на Константинопол, „този Дух е много благоразумен и изключително любвеобилен; ако открие рибари, може да привлече целия свят към Христос, улавяйки ги в мрежите на словото”, така както направи с Петър. Този Дух, може да „преобрази страстта на фанатичните гонители и да създаде едни Павел на мястото на Саул, пленявайки ги със същата сила на милосърдие с която бяха заловени от злото. Това е Духа на кротостта”. Днес, същия този Дух ни прави също „безстрашни вестители” на християнското единение, за чието благо се прекланяме безспирно „пред Отца на нашия Господ Исус Христос”. Този Дух „винаги е бил е и ще бъде; Той е без начало и край”. Той ще вдъхновява винаги в нас желанието за единство в простотата и за спасението на всички”. „Нека се обединим и да славословим заедно Троицата”, Отец, Син и Свети Дух, „единствено чрез която можем да се обединим в една единствена асамблея, един единствен култ, единствено обожаваме, мощ, пророчество и освещаване”. Така този Дух „се наслаждава, като ни предоставя своите дарове”.

Затова, чествайки заедно с Вас, възлюбено Светейшество, пеем химните на нашата православна Църква в чест на нашите общи и славни Свети покровители: „Радвайте се благословени и предани страни, които споделяте една душа в две тела. Радвайте се, Петре е Павле, в Господа винаги. Призоваваме вашите постоянни молитви за нас и просим изпълнението на вашите обещания”. Радвайте се и си спомняйте за нас. Застанали пред Пресветата Троица, изпросете спасението за всички нас, така че да получим вечните дарове на Исус Христос, нашия Господ. На Него всяка слава и сила, чест и култ, благодарност и признателност, заедно с Неговия Отец, който е без начало, и неговия Пресвети Дух, благ и дарител на живот, сега, винаги и за всички векове на вековете. Амин”.

svt/ Oss.rom







All the contents on this site are copyrighted ©.