Папа Франциск: нужна е смелост и в молитвата

Трябва да се молим на Господ "смело и настойчиво", така както направи Аврам. Това призова Папа Франциск на литургията в параклиса на религиозния дом „Санта Марта” във Ватикана. На литургията, в съслужение с кард. Курт Кох и монс. Браян Фарел, председател и секретар на Папския съвет за насърчаване на християнското единение, взе участие група свещеници и сътрудници на същото ватиканско ведомство.

В проповедта си Папа Франциск се спря на първото четиво от литургията разказващо за Аврам, който говори смело и настойчиво на Господ, за да спаси Содом от разруха (Бит. 18, 16-33). Аврам, отбеляза Папата, „е смел човек и се моли смело. Намира сили да говори лице в лице с Господ и се опитва да спаси този град”. Прави го настойчиво. В Библията, констатира Папата, се вижда красноречиво че „молитвата трябва да бъде смела”:

„Когато говорим за смелост винаги имаме предвид апостолската смелост, да проповядваме Евангелието… Но съществува и смелостта пред Господ. Свободата да застанеш смело пред Господ, за да му поискаш нещо. Аврам говори с Господ с една особена смелост: можем да се запитаме дали е пред човек, който се моли или пред търговец, защото води преговори за цената…Настоява: от петдесет успява да свали цената на десет. Той знае, че не е възможно, защото има само един праведен: неговия племенник, но с тази смелост, с тази настойчивост върви напред”.

Понякога, отбеляза Папа Франциск, заставаме пред Господ, за да поискаме нещо за някого, искаме нещо и след това си тръгваме. „Но това не е молитва”, посочи Светият Отец, защото „ако искаш Господ да те дари с благодат, трябва да застанеш пред него смело и да направиш, както направи Аврам, да си настойчив”. Сам Исус, припомни Папа Бергольо, ни казва, че трябва да се молим така както направи вдовицата пред съдията, като този, който хлопа на вратата на приятеля в нощта. „Исус ни учи да настояваме”. В евангелието Исус възхвалява сиро-финикийската жена (Марк 7, 24-30), която настойчиво иска от Него да изцели дъщеря й. Настойчивост, отбеляза Папата, „която наистина е уморителна”. Това е „молитвеното поведение”. Света Тереза, припомни Папа Франциск, „говори за молитвата като един вид преговаряне с Господ”, а това е възможно „само когато имаме фамилиарност с Господ”. „Вярно е, че е уморително, но това е молитвата, това е начина да получиш благодат от Бог”. Папата се спря на аргументите използвани от Аврам в неговата молитва: „Взима аргументите, обосновките на самото сърце Исусово”:

„Да убедиш Господ с присъщите на Господ добродетели! Това е наистина красиво! Изложението на Аврам докосва сърцето на Господ, а Исус ни учи на същото: „Отец познава всичко. Отец – не се безпокойте – изпраща дъжд над праведните и грешните, слънце за праведните и грешните”. С тези аргументи Аврам върви смело напред. Аз ще спра тук: да се молиш, означава да преговаряш с Господ, рискувайки дори да станеш неуместен, досаден. Да се молиш, означава да хвалиш Господ в най-красивите неща които притежава и да Му кажем да ни дари тези красиви неща. Той, който е многомилостив и добър, ще ни помогне!”.

Нека всички днес, завърши Папата, да отделим пет минути, вземем Библията и бавно да кажем Псалм 102, който е поместен в литургичните четива за деня:

„Благославяй, душо моя, Господа, и цялата моя вътрешност да благославя Неговото свето име. Благославяй, душо моя, Господа и не забравяй ни едно от Неговите благодеяния. Той прощава всички твои беззакония, изцелява всички твои недъзи; избавя от гроб твоя живот, увенчава те с милост и щедрости”. А с това ще се научим на нещата, които трябва да кажем на Господ, когато искаме да ни дари с благодат. „Ти който си милосърдие, Ти който прощаваш дари ми благодатта: така както направиха Аврам и Мойсей. Нека вървим смело напред в молитвата и с аргументите идващи от Божието сърце”.

svt/ rv