Папата: Господ да ни помага да трупаме съкровища, спасяващи сърцата

Нека поискаме от Бог сърце, което да обича и което не се променя от безполезни съкровища. Това бе съдържанието на проповедта, казана от Папа Франциск тази сутрин в религиозния дом "Света Марта" във Ватикана. Заедно с него съслужиха кардинал Франческо Кокопалмерио, епископ Хуан Инясио Ариета и помощника му Хосе Апаресидо Гонзалвес де Алмеида, съответно председател, секретар и помощник-секретар в Папския съвет за законодателните текстове, придружени от сътрудници на ведомството. В литургията взеха участие служители от Базиликата "Сан Джовани ин Латерано", водени от монс. Джакомо Черето, както и от дома "Света Марта".

В проповедта си Папата се позова на евангелският откъс предложен от литургията в което Исус казва на учениците си, че „Където е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви” (Мт 6, 19,23). Проблемът, обясни Папа Франциск, стои да не се смесват богатствата. Има „съкровища”, които примамват и трябва да оставим”, тези събирани по време на живота и които смъртта прави излишни. Но има едно съкровище, което „можем да отнесем с нас”, съкровище, което никой не може да отнеме, което не е – заяви – „това, което си спечелил за себе си”, а „това, което си дал на другите”:

„Онова съкровище, което ние сме дали на другите, това отнасяме. А това ще бъде нашата заслуга – нашето ‘заслуга‘ за Исус Христос в нас! Него трябва да отнесем. То е, което Господ ни позволява да отнесем. Любовта, милосърдието, служението, търпението, добротата, нежността са красивите съкровища: тях носим, а не другите".

Ето защо, както ни учи Евангелието, съкровището което е важно пред очите на Бог, е това което още от земята, се е натрупало в небето. Но Исус, отбеляза Папа Франциск, прави една стъпка напред: свързва съкровището със „сърцето”, създава „връзката” между двата термина. Това, допълни Папата, е така, защото „нашето сърце е неспокойно”, Господ „го направи такова, за да търсим Него”:

„Господ ни направи неспокойни, когато Го търсим, за да Го намираме, за да растем. Но ако нашето съкровище е съкровище, което не е близо до Господа, което не е от Господа, нашето сърце е неспокойно за неща, които не са важни … Колко много хора, ние също сме неспокойни… За да получим това, за да постигнем тази цел, нашето сърце се уморява, то никога не е пълно: уморява се, става мързеливо, става сърце без любов. Нека се замислим: Какво съм аз: едно уморено сърце, което иска само да уреди всичко, три-четири неща, една хубава сметка в банката, това, или онова? Или съм едно неспокойно сърце, което търси все повече нещата, които не може да притежава, нещата на Господа? Трябва винаги да се грижим за това безпокойство на сърцето”.

Христос, продължи Папа Франциск, се позовава и на „окото”, което е символ „за намерението на сърцето”, и което се отразява върху тялото: „сърце, което обича” прави тялото „светло”, а „лукавото сърце” го прави помрачава. От контраста светлина-мрак, отбеляза Папата, зависи „нашето отношение към нещата”, както показва и фактът, че от едно „сърце от камък”, „привързано към едно съкровище от камък” – до „едно егоистично сърце”, което може да стане и едно сърце „на омраза” – се раждат войните…”. Накрая Папата отправи молитва, чрез застъпничеството на Свети Луиджи Гонзага, чийто литургичен празник Църквата отбелзва на 21 юни, да получим „благодатта на едно ново сърце”, на „едно сърце от плът”:

„Всички тези части на сърцето, които са от камък, Господ да ги направи човешки, с това безпокойство, с тази добра тревога да вървят напред, търсейки Него и позволявайки Му да ни търси. Нека Господ промени сърцата ни! И така ще ни спаси. Ще ни спаси от съкровищата, които не могат да ни помогнат за срещата с Него, при служенето към другите. Нека ни дари светлината, за да познаем и да вървим към истинското съкровище: неговата истина. Нека Господ промени сърцето ни, за да търсим истинското съкровище и така да се превърнем в хора на светлината, а не в хора на мрака”.

jp/rv