Папата: не можем да се молим с Отче наш, ако имаме неприятели в сърцето си

За да молим Отче наш, трябва да имаме сърце изпълнено с мир към нашите братя. Това заяви тази сутрин Папа Франциск по време на Литургията в религиозния дом Санта Марта. Папата подчерта, че ние вярваме в един Бог, който е Баща, който е „близо” до нас, който не е анонимен, който не е „един космически Бог”. В литургията, заедно с Папата съслужи кардинал Зенон Грохолевски и взеха участие сътрудници от Конгрегацията за католическо възпитание и Ватиканските музеи.

Молитвата не е магия, а доверяване в прегръдката на Отца. Папа Франциск се спря в проповедта си на молитвата „Отче наш”, на която Исус научи учениците, за която говори днешното Евангелие (Мт 6, 7-15). Исус, каза, че ни дава веднага една утеха в молитвата: „не прахосвай думи, не вдигай шум”, „шума на света, шума на гордостта”. И предупреди, че „молитвата не е нещо магическо, не се прави магия с молитвата”. Някой, продължи, ми казва, че когато някой отива при един „магьосник” му се казват много думи, за да го излекува. Но това „е езическо”. Ние, учи Исус, „не трябва да отиваме с много думи при Него”, защото „Той знае всичко”. И допълва: първата дума е „Отче”, това „е ключът на молитвата”. „Без да се каже, без да се чуе тази дума – предупреди – не можем да се молим”:

„Пред кого да се моля? Пред Всемогъщия Бог? Твърде е далечен. А този не го чувам. Нито Исус го чуваше. Пред кого да се моля? Пред космическия Бог? Малко обичайно през тези дни, нали?... да се молим на космическия Бог? Този езичник, който идва с тази култура лайф… Ти трябва да се молиш на Отца! Това е една силна дума, ‘Отче’. Ти трябва да се молиш на този, който те е родил, който ти е дал живота, за тебе. Не за всички: за всички е твърде анонимно. За тебе. За мене. А също и за това, че те придружава в твоя път: познава всичко от твоя живот. Всичко: това, което е добро и това, което не е добро. Познава всичко. Ако не започнем молитвата с тази дума, казана не с устните, а идваща от сърцето, не можем да се молим по християнски”.

„Отче”, посочи, „е една силна дума”, която обаче „отваря вратите”. В момента на жертвата, каза Папата, Исак си дава сметка, че „нещо не върви”, защото „липсва овцата”, но се доверява на своя баща и „на неговата загриженост”, „той я е положил в сърцето на своя баща”. И още: „отче” е думата, която е искал да каже „онзи син”, който си е отишъл с наследството, „а после искаше да се завърне у дома”. А този баща „го вижда да се връща и отива насреща” му, „хвърля се на врата му”, „за да падне над него от любов”. „Отче, сгреших”: този е, посочи Папата, „ключът на всяка молитва, да се чувстваме обичани от един баща”:

„Имаме един Отец. Много близък до нас, който ни прегръща… Всички тези тревоги, грижи, които ние можем да имаме, да ги оставим на Него: Той знае от какво имаме нужда. Но кой Отец? Моят Отец? Не: Отче наш! Защото аз не съм единственият син, никой от нас не е единственият, и ако аз не мога да бъда брат, трудно бих могъл да бъда син на този Отец, защото е един баща на всички. Мой, сигурно, но и на другите, на моите братя. И ако аз не съм в мир с моите братя, не мога да кажа ‘Отче’ обръщайки се към Него”.

Така, допълни Папа Франциск, се обяснява фактът, че Исус след като ни поучава на Отче Наш, подчертава, че ако ние не простим на другите, и Отец не би простил нашите грехове. „Толкова е трудно да се прости на другите – констатира – наистина е трудно, защото ние винаги носим горчивината вътре”. Да помислим: „Ти ми направи това, почакай малко… за да му върна с отплата това, което ми направи”:
„Но не, не може да се молим с неприятели в сърцето, с братя и неприятели в сърцето: не е възможно. Това е трудно: да, трудно е, не е лесно. ‘Отче, не мога да кажа Отче, не ми идва‘. Вярно е, това го разбирам. ‘Не мога да кажа наш, защото той ми направи това, това е …‘ не мога! ‘Те трябва да отидат в ада? те не са от моите!‘. Вярно е, не е лесно. Но Исус ни обеща Светия Дух: Той е, който ни учи, отвътре, от сърцето, как да казваме ‘Отче‘ и как да казваме ‘наш‘. Да поискаме днес от Светия Дух да ни научи да казваме ‘Отче‘ и да можем да казваме ‘наш‘, прощавайки на всички наши неприятели”.