7 юни Световен молитвен ден за светостта на свещениците

На литургичния празник на „Пресветото Сърце Исусово”, Католическата църква чества Световния молитвен ден за светостта на свещениците. В Годината на вярата този ден е призив за размисъл – на светлината на вярата – над въпроса „защо католическият свещеник е необходим за Църквата и цялото човечество”.

Защо католическият свещеник е необходим за съвременния свят? Заради неговата социална дейност в полза на последните? Заради неговите усилия в полза на справедливостта и мира сред хората? Несъмнено, но това не е всичко. Католическата църква не е неправителствена организация, нито свещеникът е представител на една неправителствена организация, както припомни наскоро Папа Франциск, независимо, че служението на Църквата в различните сфери да е видимо за всички. Католическият свещеник е необходим, защото човек притежава една духовна и безсмъртна душа. „Единен в тяло и душа, със самото си телесно състояние, човекът обединява в себе си елементите на материалния свят, които така достигат в него своя връх и могат свободно да славословят Твореца” (Gaudium et Spes, 14). Свещеникът, благодарение на своята дълбока връзка с Бог, е призван да предостави на човека устойчива земя, върху която да върви, въздухът, който да диша и смисъла за своя живот.

Свещеникът в името на Христос, е служител на това величие и терзание. Човешката свобода, отговорност, възможността за падението в греха и надеждата за изкупление се крепят на безсмъртието на човешката душа. Над безсмъртието на душата се крепи истинската любов към човечеството и конкретният човек, който е до мен. Едно нещо е сигурно: изхождайки от принципа, че човек е съвкупност от физически и химически феномени, плод на една еволюция без Бог, той не може да му служи, защото не може да го обича истински, така както човекът очаква да бъде обичан от дълбините на сърцето.

Свещениците, като служители на вечното спасение за хората, знаят, в светлината на откровението, да навлязат в дълбините на човешката душа, без да се ограничават от повърхностни анализи, предоставящи глобални илюзорни решения, които не се грижат за временното и вечно щастие на отделните личности. Свещеникът знае, че само Христос дарява на човек възможността да влезе в истината за своето съществуване, защото „само в тайната на Въплътеното Слово се осветлява истински тайната на човека” (Gaudium et Spes, 22). Истинският свещеник на Христос няма да бъде никога човек от миналото; ще придружава във всяка епоха човека – с различи форми и методи – за да му помогне да навлезе дълбоко в самия себе си и да открие, там долу, лика Божий, за да опознае и обича своя Създател като син в Христос. Само любовта, която преобразява човек отвътре, в цялата му същност, може да бъде истинският отговор, който да помогне на човек да напредва и да не се спира по неговия път към вечното.

svt/ Oss.rom