Папата: лицемерието е езикът на покварените, християнинът говори с любов и с истина

Един християнин не използва езика на лицемерието, а е говорител на истините от Евангелието и е прозрачен като децата. Това е поучението, което Папа Франциск предложи в днешната литургия, отслужена тази сутрин в Дома Света Марта във Ватикана. Заедно с Папата съслужиха патриарсите на арменските католици, Нерсес Бедрос ХІХ Тармуни, монс. Фернанд Виане, епископ на Канди в Шри Ланка и монс. Жан-Луи Брюг от Ватиканската Апостолическа библиотека, придружени от група деца от структурата. Присъстваха председателят и генералният директор на държавната италианска телевизия РАЙ, Анна Мария Тарантола и Луиджи Губитози с техните близки.

Евангелската сцена за приноса към Цезаря, е коварният език, изискван от фарисеите и еродианите от Христос, върху законността на онзи данък към Христос, бе повод за размишлението на Папа Франциск в тясна връзка с проповедта казана вчера. Намерението, с което се приближават до Исус, е това да го накарат да „попадне в мрежата”, посочи Папата. Техният въпрос дали е законно или не да се плаща данък на Цезаря е поставен „с мек глас, с красиви думи, с твърде озахарени думи”. „Опитват се – допълни – да се покажат приятели”. Но всичко е фалшиво. Защото, обясни Папа Франциск, „те не обичат истината”, а само самите себе си, „и така се опитват да подмамят, да въвлекат другия в тяхната лъжа. Тяхното сърце е лъжливо, не могат да произнесат истината”:

„Вярно е, че езикът на покварените, е лицемерието. Когато Исус говори на своите ученици, казва: ‘Вашият език да бъде ‘Да, да! Не, не!‘ Лицемерието не е език на истината, защото истината никога не върви сама. Никога! Върви винаги с любовта! Няма истина без любов. Любовта е първата истина. Ако няма любов, няма истина. Те искат една истина роб на техните интереси. Съществува една любов, но това е любовта към тях самите, любовта за самите тях. Това идолопоклонство, можем да кажем: което ги води към предателството към другите, което ги води до злоупотреби с доверието”.

Това, което изглежда един убедителен разказ”, подчерта Папа Франциск, води до „грешката, до лъжата”. На ръба на иронията, отбеляза, тези, които днес се приближават до Исус и „изглеждат любезни, са същите, които в четвъртък вечерта щяха да го хванат в Маслинената гора, а в петък да го заведат при Пилат”. Обаче, Исус иска точно обратното от тези, които го следват, едно „да, да, не, не”, една „дума на истината, казана с любов”:

„А смирението, което Исус иска от нас, няма нищо от това угодничество, от този озахарен начин да се върви напред. Нищо! Смирението е просто; то е като това на детето. Едно дете никога не е лицемерно, защото не е покварено. Когато Исус ни казва: ‘Вашият език да бъде ‘Да, да! Не, не!‘, казани с душата на децата, казва противното на тяхното говорене”.

Последното размишление се отнася до „известна вътрешна слабост”, стимулирана от „суетата”, констатира Папа Франциск, „харесва ни, когато говорят хубави неща за нас”. Това „лицемерите го знаят” и „с този език се опитват да ни отслабят”:

„Да помислим добре днес: кой е нашият език? Говорим за истината, с любов или говорим с този социален език на възпитани хора, казваме ли хубави неща, които не чувстваме? Нека нашият език бъде евангелски, братя! А тези лицемери, които започват с ласкателство, лицемерие и всичко подобно, свършват, търсейки фалшиви свидетели, за да обвинят този, който си е направил илюзии. Да поискаме днес от Господа, нашият език да бъде говоренето на обикновените, говоренето на децата, говоренето на Божиите чеда, говоренето на истината от любов”.

jp/ rv