Половин век от кончината на Йоан ХХІІІ, „българският" папа

На 3 юни 1963 склапя очи Папа Йоан ХХІІІ, който през петте години в своя кратък понтификат внесе изключителни новости за Църквата и света. Преди всичко със свикването на Втория Ватикански събор, известен от него на 25 януари 1959 и тържествено открит на 11 октомври 1962. С него Папа Ронкали, по родното му име Анджело Ронкали, започна реформите в Църквата, според новото време, и даде нов устрем на мисионерството с убеждението че Църквата трябва да се срещне с културите и религиите на различните народи без да ги променя или абсорбира.

Поема управлението на Църквата в епохата на „студената война” между западните демокрации и съветския блок и със своята твърда позиция и енергични действия дава огромен принос за предотвратяването на „неизбежния” сблъсък между тях. Плод на неговата доктрина на мира са базисни за съвременната Църква документи, като енцикликите Mater e magistra и Pacem in terris в които посочва задачите и дълга на Католическата църква в съвременния свят. Това са нови „маршрути” на Църквата в социалната и политическата сфери, които имат за цел да укрепят мирното съжителство между различните народи, форми на държавно управление и етнически групи. Йоан ХХІІІ не само твърди, че това „трябва” да се осъществи, а е убеден че „може” да се реализира.

Огромната популярност с която е заобиколен още приживе е плод на неговото умение да общува и дава надежда на всички. Затова е наричан още „Добрият Папа”, заради неговата човечност, откровеност и простота с които завладява сърцата на всички. Познат е и като папата на диалога, успял да заговори на хората отвъд желязната завеса в Източна Европа, както и да бъде в пряк контакт с политиците на своето време, като Хрушчов, Кенеди, Шарл Де Гол, търсейки да хармонизира и уравновеси Изтока, Запада и Третия свят. Името му се свързва и с новия имидж на Свети Петровия приемник, който излиза от строгите рамки на протокола, йерархията и аристократизма в Църквата и „слиза” сред обикновените хора в градове, села, болници и затвори.

Пътят на славата на този великан на папството и в световната история започва от малкото селище Сото ил Монте край Бергамо в Северна Италия, където се ражда на 5 ноември 1881. Единадесет годишен постъпва в нисшата семинария в Бергамо, а на 10 август 1904 полага свещенически обети. В продължение на десет години той вече е секретар на епископа на Бергамо, а през 1914 участва в Първата световна война, първо като санитар, а после като капелан. В края на военния конфликт започва служба в Пропаганда фиде, ватиканското ведомство за мисиите. Папа Пий ХІ го ръкополага за епископ и го изпраща на дипломатически мисии първо в България, а после в Турция до 1944, когато Папа Пий ХІІ го назначава апостолически нунций във Франция. Девет години по-късно той вече е патриарх на Венеция до 28 октомври 1958, когато бива избран за Папа.

Десетгодишният му престой в България оказва огромно значение за оформянето му като личност и духовник. От април 1925 до 1934 монс. Ронкали е папски представител в България, първо като апостолически визитатор, а от ноември 1931 като апостолически делегат. Анджело Ронкали идва момент на политическо напрежение в страната, атентати и влошаване на положението на католическата общност. За тези десет години обаче, той успява да даде силен тласък в пастирската и духовна дейност на Църквата и да обикне България. Това потвърждава в първото си великденско послание вече като Папа Йоан ХХІІІ в което казва, че годините преминали в България са най-силните в духовната му мисия: ”Винаги си спомням с живо чувство за онзи добър, работен и честен народ с неговата хубава столица София, която ми напомня старата Сердика от първите християнски векове и славната българска история...Всичките ми познанства с хора и семейства са живи в сърцето ми и във всекидневната ми молитва”.

С какво ще запомним присъствието на монс. Анджело Ронкали в България?
С неговото идване бе открито първото официално представителство в София, прераснало през 1991 в Апостолическа нунциатура, която се помещава на ул. 11 Август,6, закупена по онова време лично от монс. Ронкали. Учредява и организира Апостолическата екзархия, която днес влиза в Междуобредната Епископска конференция, чийто председател е апостолическия екзарх Христо Пройков. Ще запомним монс. Ронкали с хуманитарната помощ към българския народ: създава т.н. „папски кухни” за българите и бежанците от Турия и Гърция, а след земетресението през 1928 прави всичко възможно за реконструкцията и изграждането на нови църкви. Даде първоначалния тласък за развитието на католическия печат и изданията на комитета на „Добрия печат” - вестник „Истина”, официален орган на Католическата църква в България излизал от 1924 до 1948 и възстановен като „Истина – Veritas” през 1991, календарът „Св.Св.Кирил и Методий”, излизал от 1918 до 1950 и др. И накрая, ще запомним монс. Ронкали със силното му желание да създаде семинария в България за млади българи, които желаят да се посветят на религиозния живот.

Йоан ХІІІ е провъзгласен за Блажен на площад Свети Петър от Папа Йоан Павел ІІ на 3 септември 2000. Неговият литургичен празник Църквата отбелязва на 11 октомври, обявен от Папата по време на беатификацията.

dg/ rv