Папа Франциск ще оглави процесията за празника Тяло и Кръв Христови

Папа Франциск ще оглави тази вечер за първи път, тържествената литургия за Тяло и Кръв Христови. Богуслужението ще започне в 19 часа пред базиликата на Свети Йоан Латерански и както е традицията, процесията ще завърши пред базиликата Санта Мария Маджоре. През тези два месеца и половина понтификат, Папата предложи някои мисли за централното място на Евхаристията, продължавайки с вероучителстването, развито преди това.

Сърцето на един християнин е като трапезата на Последната вечеря: трябва да бъде приготвено за Евхаристията. Така кардинал Хорхе Марио Бергольо бе обяснил значението на Тяло Господне на последната омелия за празника, отслужена в Буенос Айрес миналата година. Исус – бе заявил по този повод, бе на 9 юни 2012 – отдава голямо значение за ‘подготовката‘”. „Отивам да ви приготвя едно място”, казва Христос на учениците след Възкресението и в този смисъл Евхаристията – бе казал бъдещият Папа – „е едно преддверие за това място” и „всеки път, когато се събираме, за да ядем Тялото на Христос, мястото където се намираме, става в известен смисъл нашето място на небето”. Но не е достатъчно. Папа Франциск не разбира една затворена Горница, преломяването на хляба за малцина, интимни привилегировани. „В нашия живот има много горници – бе казал по време на проповедта – където Господ споделя своя хляб с гладните”. Това е неговото виждане, вече не веднъж повторено и от Катедрата на Петър. Тялото Господне бива преломявано с този, или мислейки за този, от който Тялото е „плът” жива и предпочитана:

„Плътта Христова, докосването до Христовата плът, взима върху себе си тази болка за бедните (…). Тази е нашата бедност: бедността на Христовата плът, бедността която ни донесе Божият Син със своето Въплощение. Една бедна Църква за бедните започва с приближаването до тялото на Христос”. (Бдение за Петдесятница, 18 май 2013)

„Плътта Христова” изобилства в перифериите на света. А в ушите на Църквата отеква вече шейсет и повече дни настойчивият апел на Папа Франциск: „Излез, излез навън!”. Тази е мисията на Църквата и енергията за довеждането й докрай е осигурена от Евхаристията, както каза миналата неделя, когато Папата обясняваше на децата за първото Причастие:

„Исус ни дава силата. Как ни дава силата Исус? Вие това го знаете как ни дава сила? Силно, не чувам! В Причастието ни дава силата, именно от там идва неговата сила. Той идва в нас. Но когато вие казвате ‘дава ни Причастие’, едно парче от хляба ти дава такава сила? Това не е хляб? Това е хляб? Това е хлябът, но този от олтара е хлябът, или не е хлябът! Не е точно хляб. Тогава какво е? Това е тялото на Исус. Исус идва в нашето сърце. Нека да помислим за това, всички.” (Първа литургия в една римска енория, 26 май 2013)

В горницата от Евхаристията, бе казал в проповедта кардинал Бергольо, „има място за всички”. В една общност от много „затворени места” и частни клубове, Исус подготвя трапеза, която не изключва никого. И седнали на тази трапеза, нахранени от този хляб, ставаме видими християни, т.е. щастливи мъже и жени:

„Не бъдете никога тъжни мъже и жени: един християнин не може никога да бъде такъв! Не се оставяйте никога да бъдете такива! Нашата радост, не се ражда от притежанието на много неща, тя се ражда защото е срещнала една Личност: Исус, който е сред нас; ражда се от знанието, че с Него не сме никога сами, дори в трудните моменти”. (Литургия за Връбница, 24 март 2013)

jp/ rv